Като пепел във вихъра

— Аз се поогледах при семейство Гилът. Тия негодници са отнесли цели коли с мебели. Когато се завърне мистър Джейсън, ще погъделичкаме ония бели вагабонти с пушката. Емет Гилът, тая свиня, тръби навсякъде, че ви е прогонил оттук. Но ние ще му запушим устата, нека само се завърне брат ви.

Алена въздъхна измъчено.

— Опасявам се, че Джейсън никога няма да се завърне.

— О, не! — простена Саул и отпусна глава. В очите му заблестяха сълзи.

— Как се справяше през това време? — попита тихо Алена.

— Ами, много добре. Всеки път, когато някой душеше наоколо, аз се криех на тавана. Един ден се домъкна някакъв надут тип. Янкито, дето беше казал за нас, че сме шпиони, също беше тук и една жена с панталони, и още един мъж. Издокараният тип каза, че искал да купи Брайър Хил на търга. Другите отидоха в гората. Аз ги проследих и видях как закопаха нещо в земята. Май закопаха един от мъжете, защото се върнаха само трима. Но ме беше шубе да проверя.

Мисълта, че в Брайър Хил беше извършено убийство, за да получи убиецът имението, огорчи Алена. Тя беше твърдо решена да предотврати това.

— Трябва да проверим какво са закопали онези хора — каза тя на Саул.

— Решили сте да изровите трупа ли, мис Алена? Ама той вече от доста време лежи под земята — възрази чернокожият.

— Ако искам да отърва името си от всички обвинения и да си възвърна Брайър Хил, вероятно ще трябва да докажа, че онези хора са убийци. Във всеки случай аз съвсем не съм се предала.

Алена и Саул скриха катафалката и конете в една барака. Там момичето откри половин дузина яйца в сламата. Очевидно някои от кокошките, които янките бяха прогонили, бяха намерили обратния път. Вечерта тя приготви от яйцата вкусни палачинки. Саул изнамери отнякъде сушен боб и няколко парчета сланина. След простата, но вкусна вечеря двамата се отправиха, въоръжени с фенер и лопата, към гората, за да намерят мястото, където пришълците бяха заровили нещо. Луната вече се беше издигнала високо в нощното небе, когато двамата най-сетне го откриха. На това място горската почва явно беше разкопавана неотдавна. По младите дъбови фиданки имаше знаци, като че някой беше държал непременно да открие отново мястото.

Саул с нежелание се захвана за работа, докато Алена му светеше с фенера.

Беше изминал почти три четвърти час, когато лопатата на Саул удари в нещо твърдо. Тук няма погребан труп, каза си той и продължи работа с удвоени усилия. Но ентусиазмът му охладня бързо, когато след малко изкопа останките от човешка ръка. Тя лежеше върху голям, обкован с желязо сандък. Алена отстъпи ужасена. Досега тя се беше борила с мисълта, че в Брайър Хил е извършено убийство. Но пред съкрушителната истина се чувстваше слаба и нещастна. Безмълвно наблюдаваше как чернокожият освобождава сандъка от пръстта. Когато най-после той го постави пред нея, тя отърси влажната пръст от капака му и приближи фенера. В светлината се различаваха буквите „С.А.Щ.“, което означаваше, че сандъкът е собственост на Северните щати. Изпълнено с любопитство и нетърпение, момичето задърпа дебелата тел, която опасваше сандъка. Очевидно бравата е била изкъртена, а катинарът — прерязан. Дъхът на Алена спря от учудване. Тя коленичи до Саул. Вътре прилежно бяха наредени купища пачки с банкноти на Северните щати. Дъното на сандъка беше покрито с торбички, които съдържаха двайсет доларови златни монети. Момичето извади няколко банкноти от пачките и ги погледна бегло. „Това са войнишките заплати, които са били превозвани от Вашингтон до Ню Орлиънс и са били предназначени за войските на бригаден генерал Т. Килби Смит. Тук са повече от сто хиляди долара — помисли си Алена и изведнъж прозря истината. — Точно така!“ Тя възбудено размаха банкнотите пред носа на Саул.