Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Госпожа Макгий се усмихна на младата си спътница.
— Виж ги само как надничаха през това стъкло като дребни мишлета иззад някой ъгъл. Май се мислеха за невидими.
Сега вече Шимейн не можа да се въздържи и избухна в смях, защото достолепните дами, „скрити“ в аптеката бяха всичко друго, но не и дребни. В сините очи на Мери Маргарет трепкаха закачливи, весели искрици. Тази жена бе толкова симпатична и мила, че Шимейн неусетно се отпусна, забравила смущението и тревогите си.
Продължиха да вървят, но когато подминаха единствената странноприемница в градчето, госпожа Макгий се спря и посочи към една от крайните къщи, в която се помещаваха домът и работилницата на ковача.
— Роксана и баща й живеят ей там, но и двамата не се отнасят много любезно към непознатите… — Тънките й, извити вежди се сбърчиха за миг. — Пък и към съседите си, да ти кажа правичката. Хю Корбин си е все същият грубиян, какъвто беше още на времето, когато имаше млада и хубава жена. Преди години Леона заряза семейството си, за да избяга с един пътуващ търговец и остави Роксана да изпита на свой гръб какво е да отраснеш сама с един истински звяр вместо баща. Човек би си помислил, че от толкова тормоз момичето ще стане кротко като агънце, но ако питаш мене, Роксана е взела нрава на баща си. Ако един ден науча, че му е строшила кратуната при някоя свада, никак няма да се изненадам.
— Струва ми, се че тя заслужава съчувствие — тихо промълви Шимейн.
Мери Маргарет я погледна стреснато.
— Да не си посмяла да й кажеш подобно нещо в лицето, че ще ти избоде очите, ако разбере, че я съжаляваш! Без друго си мисли, че всички я окайват, задето от толкоз’ време не може да си намери мъж. — Тя погледна замислено червенокосата красавица до себе си и на устните й трепна тъжна усмивка. — Но ти имаш набито око и благородно и жалостиво сърце, Шимейн О’Хърн. Роксана наистина е едно нещастно създание, което се нуждае от състрадание. Не е справедливо да я съдим строго, като знаем, че през всичките тези години е трябвало да търпи грубостите на онова животно.
— Защо според вас господин Корбин се държи така? — попита Шимейн. В собственото й семейство царяха взаимна обич и уважение и тя бе признателна на баща си за вниманието, с което обграждаше своите близки. Защото спрямо останалите хора Шемъс О’Хърн далеч не винаги се държеше любезно и мило. Имаше избухлив нрав и ако някой случаен познат проявеше неблагоразумието да го предизвика, гневът му често изригваше като вулкан.
Мери Маргарет се засмя.
— О, скъпа, ако знаех отговора, щях да съм оракул. По моему Хю винаги е мечтал да има син и така и не можа да простина жена си, че загуби момченцето, дето им се роди скоро след сватбата. Леона износи бебето пълни девет месеца, но то се появило на бял свят мъртво, без да поеме и един дъх. Или поне така ни казаха. Хю се погрижи да потули цялата работа и даже не разреши на никого от съседите да припари до дома им, за да им помогне. Чак след четири години Леона най-сетне роди второ дете, но то беше момиче и Хю беше бесен. Друго бебе тъй и не се появи, а малко след петия рожден ден на малката плъзна слух, че някой видял Леона да си купува скъп гребен от някакъв пътуващ търговец. Онзи обесник Хю вдигнал олелия до бога, крещял, че никога не й бил давал и пени и че тя нямало как да има пари за такава покупка. Пък тя може и да е имала скътани нали изкарваше някой и друг грош като перачка. Все едно, на другия ден търговецът пак се появил, Леона се измъкнала от къщи и никога повече не я видяхме. Тя беше хубаво момиче и никой не можеше да я кори, че е постъпила тъй, като знаехме колко зле се отнася Хю с нея. Жалко, че Роксана не прилича на нея, а на баща си.
Внезапно спокойствието на малкото градче бе нарушено от пронизителен, уплашен писък. Двете жени рязко се обърнаха назад. Грозен, уродлив гърбушко се бе сгърчил на тротоара пред таверната в краката на един грамаден, рошав мъж, от чиято уста се сипеха яростни ругатни. Злочестата жертва пищеше и трепереше от ужас, докато негодникът го налагаше жестоко с тежката си тояга, риташе го в стомаха и го наричаше с всевъзможни обидни имена.
Тази огромна, тромава фигура се бе запечатала завинаги в съзнанието на Шимейн още преди месеци. Свирепият тормоз над невинното, злочесто създание я изпълни с гняв, но причината да изостави госпожа Макгий и да се втурне като стрела към таверната, бе не толкова гневът, колкото човекът, който нанасяше побоя и който бе не друг, а самият Джейкъб Потс.
— Шимейн! — извика тревожно Мери Маргарет. — Внимавай, дете!
Ударите продължаваха да се сипят върху тялото на безпомощния, треперещ гърбушко и това само разпали яростта на Шимейн още повече. Преди още да е достигнала до таверната, тя изкрещя колкото и глас държи: