Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Клара въздъхна, притисна се още по-силно към него и сложи ръка на гърдите му. Той вдигна ръка и я погали разсеяно от лакътя до китката, докато тя се отпусна и заспа. Щеше да я остави някъде около час да поспи, преди отново да я вземе. Може би щеше и той подремне.
— Благодаря ти, че дойде днес на бала — прошепна тя. Дъхът й галеше леко гърдите му.
Той я целуна мълчаливо по главата. Не искаше да разсъждава надълго и широко защо беше отишъл на бала. Не искаше да мисли за онова, което беше правил или за чувствата, които бе изпитал, откакто Клара беше негова жена. Искаше просто да се наслаждава на всеки миг и да взема нещата както дойдат. Може в много отношения да беше глупак, но не желаеше един ден, като погледне назад, да трябва да си каже, че е пропилял най-ценното време от своя живот.
— Защо толкова обичаш да флиртуваш?
Изобщо не искаше да задава този въпрос и се запита какво го бе прихванало, та го изговори на висок глас. Нали вече знаеше отговора. Знаеше го от майка си. Харесваше й много мъже да я забелязват и да й се възхищават, защото да го прави само един не й беше достатъчно.
— Струва ми се — каза тя, след като помълча малко, — че е защото съм толкова невзрачна. Винаги съм знаела, че с външността си никога няма да мога да привлека някой мъж, защото никога не съм била хубава. Мама ми каза, че това нямало никакво значение, защото мъжете търсели в жената добрия приятел. Тя ме научи да бъда добър слушател, подсказа ми как се изслушва мъж, и му се показва, че го взимаш на сериозно, вместо да говориш само за себе си и за това, което интересува теб. Странно, но се оказа права.
— Да слушаш не е като да флиртуваш.
— Не, не е. — Тя се притисна с въздишка по-силно към него. — Но след като открих веднъж колко е лесно да накараш един мъж да забрави, че не си хубава — само като проявиш малко внимание към него, открих също, че е много лесно да се привлече вниманието му с игри и закачки… и с флиртуване. Това ми създаде чувството, че съм като другите момичета. Взе да ми доставя удоволствие да ходя на приеми и балове, защото знаех, че компанията ми се търси, съвсем сякаш съм красива. И знаеш ли какво, Люсиен? Открих още нещо. Забелязах, че другите хора, не само мъжете, имат нужда от някого, който да ги слуша и ги обича за това, което са, а не за това, за което се представят. По този начин си спечелих голям брой добри приятели. Просто като ги слушах…
— И се преструваше, че те наистина те интересуват — завърши Люсиен изречението вместо нея. Знаеше много добре, че тя притежава тази способност. Това я правеше толкова добра домакиня и толкова добре посрещана гостенка в цял Лондон. Хората желаеха да имат виконтеса Калън на бала си или на трапезата си, защото тогава ставаше по-хубаво. Люсиен не познаваше човек, способен да устои на чара на Клара.
— Зная, че това не ти харесва, Люсиен. Но аз внимавам нещата да не излязат от контрол или да не обидя някого. В това отношение съм била винаги много предпазлива.
— Не само че не ми харесва — каза той, — мразя го. Но ние сключихме сделка и ще се придържаме към нея. — Той се отърколи в леглото, така че да може да я погледне в очите. — Докато не почнеш да насърчаваш сериозно друг мъж, няма да ти забраня каквото и да било, щом ти доставя такова удоволствие. Но искам да ти кажа нещо, което не бива никога да забравяш.
— Какво, Люсиен?
— За мен ти си най-хубавата жена на този свят. Никога никоя няма да ме привлича, както ме привличаш ти. Кълна се в честта си, че казвам истината.
Тя си пое дълбоко дъх, изрече името му, а после изхълца. Когато тя се разплака, Люсиен я целуна и се залови да я подготвя отново за насладата, която само те можеха да си дадат един на друг.
14
На лорд Кърлейн не му беше станало навик да посещава „При Мейдрю“. Беше една от онези тъмни, задимени дупки, които той не обичаше, претъпкана с хора без морал и членове на общество, които не знаеха какво друго да правят с живота си, освен да си пилеят богатството и да търсят възможно най-краткия път към разрухата. Той предпочиташе интелигентните игри. Имаше нужда от пари, от много пари, за да може да си изгради бъдещето, към което се стремеше, но нямаше никакво намерение да го постигне по съмнителен начин или като превръща в свои жертви хора твърде глупави и затова слепи за опасностите на играта.
Въпреки явното неодобрение на клуба, пускаха го без колебание и се държаха с него с вниманието отреждано обикновено само на постоянните посетители. Когато прекрачи прага, колебание бе проявено единствено, когато той помоли да го заведат до масата на лорд Рексли. Келнерът изчезна, за да предаде молбата му, а после се върна и го попита смутено, дали не би предпочел все пак да си опита късмета на масата, на която играеха фараон.