Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
Гундрам се надигна. Разговорът бе протекъл много зле. Така и не бе разбрал нищо за странния чужденец. Вдигна рамене, изтегна се върху пътното си одеяло и скоро заспа.
На сутринта чужденецът беше изчезнал.
— Съжалявам, рицарю Мартин, но вече няма да обслужвам заложницата. По-скоро ще заколя свиня, отколкото да й позволя да се отнася към мен като към последен боклук! Нали си има камериерка!
Берта избърса мокрите си от сълзи бузи. Мартин не каза нищо, само изскърца със зъби.
— Добре, Берта, няма да те пращам повече при нея. Върви да работиш! Аз ще отида да поговоря с Изабела.
И неговото търпение беше свършило. Запъти се с големи крачки към главната къща. Каква каша беше надробил с тази заложница! Рудолф беше напълно прав. Колкото по-скоро я махнеше оттук, толкова по-добре за всички. Вече не можеше да се прави, че не вижда как Изабела обиждаше хората му и сееше раздори. Дори Констанца вече не го поглеждаше, защото се боеше от лошото му настроение. А той беше постоянно в лошо настроение, откакто беше довел Изабела в дома си!
Отвори с трясък вратата към стаята й.
— Какво става тук? — попита гневно той. Гласът му прозвуча по-сърдито, отколкото беше възнамерявал.
Изабела потрепери. Седеше на ръба на леглото и се взираше в малкото прозорче. Беше свалила намасленото платно, за да влиза повече светлина. Бързо преодоля страха си и се изправи.
— Какво става ли? — попита ядно тя. — Първо камериерката ми изчезва, отвличат я и я изнасилват, после тромавите ви слугини се държат непочтително… как да не изляза от кожата си? Искам да ми върнете Матилда!
— Трябва вие лично да я помолите да се върне. Матилда не е моя пленница. Има право да се движи свободно, може да прави каквото иска. А че е била отвлечена и изнасилена — това е ваша версия, която няма нищо общо с истината. Какво ви е, скъпа? Лоши сънища ли ви измъчват? Може би матракът е много твърд?
Лицето на Изабела се обля в червенина.
— Добре, господин рицарю, изливайте гнева си върху една беззащитна жена! Не мога да проумея как същата тази уста някога произнасяше горещи любовни клетви. Тогава ли се преструвахте, или сега?
— И аз това се питам. — Мартин я погледна замислено. — За момент повярвах, че сте искрена с мен. Много исках да бъда вашият рицар и ви се заклех във вярност. А вие ме дарихте с благосклонността и сърцето си.
— Това беше заблуда! — отговори остро Изабела. — Тогава нямах представа, че сте разбойник!
— Попитах ви дали ще ме обичате и ако се окаже, че не съм блестящ рицар и прославен герой.
Изабела сведе глава.
— На този въпрос няма да отговоря.
— Защото ви е страх от истината, нали? — попита подигравателно Мартин.
— Каква истина?
— Че ме обичате.
— Аз да ви обичам? — извика пронизително Изабела. — Никога!
— Даже ми предложихте ръката си — напомни й Мартин.
— Ако спечелите турнира! Но вие се уплашихте и изобщо не взехте участие.
— Не съм страхливец. Не си струваше да се бия.
— Какво значи „не си струваше“? — попита възмутено Изабела.
— Разбира се, че не си струваше. Защото ще ви имам без борба.
— Какво означава това?
— Ами сега сте моя пленница.
Изабела побесня.
— Само не си въобразявайте, че ще ме пречупите! Какво като съм ваша пленница! Няма да ме имате само защото вие така искате. Детинската ви наглост може да впечатлява глупавите слугинчета, но не и мен!
Мартин застана съвсем близо до нея. Беше абсолютно уверен, че двамата са двете половини на едно цяло, че си принадлежат и един ден наистина ще образуват едно цяло. Тялото му гореше като в треска и той не беше в състояние да му попречи. Огънят беше в него и ако тя протегнеше ръка, щеше да се опари. Съзнаваше, че вече е много късно. Гореше в адски мъки, но беше рицар и никога нямаше да постъпи безотговорно. Трябваше да крие страстта си под студена, блестяща броня. Подигравателна усмивка изкриви устните му.
— Знам кога една жена ме желае. Виждам го в очите й.
— Не и в моите — отговори гневно Изабела и сведе глава.
— Така ли? Защо тогава не ме гледате?
Изабела не отговори. Трепереше от гняв.
— Ако бяхте истински рицар, нямаше да се отнасяте с мен по този позорен начин. Затворили сте ме в тази стая, като че съм престъпница! Какво съм ви направила?
Мартин й обърна гръб. Не искаше тя да види колко е несигурен. Не искаше тя да знае, че му е безкрайно трудно да я държи като заложница.
— Можете по всяко време да напускате стаята си — отговори той, без да я поглежда. — Какво лошо има да вземате храната и водата си сама? Тук не сте принцеса.