Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
Матилда разгледа поляните около замъка и разбра защо голямата порта беше отворена. Конете пасяха мирно на близката поляна и двама мъже ги пазеха. Рицарят Рудолф и пажът му Патрик. Матилда веднага позна едрата фигура на рицаря, който я бе освободил от затвора на Гундрам и я бе довел тук на своя кон. О, да, това беше освобождение — за първи път в живота си бе почувствала, че е самостоятелно мислещ и чувстващ човек. Вече не беше част от Изабела, придатък, безволев инструмент, чиято единствена грижа бе да реши косите на принцесата, да подрежда роклите й, да чете молитви и да спазва етикета.
Патрик смушка господаря си и му показа галерията с бойниците. Рудолф се обърна и видя Матилда. Вдигна ръка и й махна. Матилда се огледа изненадано, за да види за кого е предназначен поздравът, но в галерията нямаше никой освен нея. Колебливо вдигна ръка и отговори. Рудолф замаха с двете си ръце. Какво искаше? Двамата мъже си казаха нещо, Патрик стана и хукна към крепостната стена, докато Рудолф остана при конете. Наведе се и затърси нещо в тревата.
— Слезте, Матилда! — извика пажът, когато стигна достатъчно близо до стената.
— Да сляза ли? Защо? — попита учудено Матилда.
— Излезте от замъка! Денят е прекрасен. Рицарят Рудолф иска да ви изведе на разходка. — Вятърът развяваше русите къдрици на момъка, на фино изрязаното му лице грееше топла усмивка.
Матилда притисна ръце до гърдите си. Да излезе от замъка и да се разходи с рицаря Рудолф? Тя се поколеба. Да се осмели ли да напусне замъка? Да дръзне ли да се разходи сама с него?
Обърна се бързо, изтича надолу по стълбата, прекоси двора и излезе през голямата порта. Никой не я спря, никой не обърна внимание на поведението й. Щом излезе навън, забави крачка, за да не показва твърде явно радостта си от поканата на Рудолф. Той я посрещна с щастлива усмивка и Матилда видя какво беше търсил в тревата: беше й набрал букетче теменужки!
— Желая ви добър ден, малка рижа лисичке — каза Рудолф и кафявите му очи я погледнаха така мило, че й се зави свят. Бузите й порозовяха и тя сведе смутено глава.
— Засрамвате ме, рицарю Рудолф — отговори тя. — На какво щастливо обстоятелство трябва да благодаря, че дарихте тъкмо мен с вниманието си?
Рудолф избухна в смях.
— И още питате? — Той й подаде теменужките и Матилда пъхна нослето си между ухаещите цветя, за да не го гледа в очите.
Патрик се оттегли дискретно. Макар да не искаха одобрението му, той беше готов да заяви, че е доволен от избора на господаря си.
Рудолф галантно подаде ръка на Матилда и тя нерешително сложи пръстите си върху неговите. Двамата закрачиха по цъфтящата поляна. Повървяха малко и седнаха между белите цветове на детелината. Близостта на Рудолф събуди в сърцето на Матилда никога неизпитвани чувства. Нежната усмивка, която правеше едрия, смел и красив мъж толкова достоен за любов, буквално я разтопи. Тя изпитваше топла симпатия към този човек… или може би обич? Тази мисъл я уплаши.
Рудолф забеляза несигурността й.
— Надявам се, не сте много огорчена, че Мартин заповяда да ви доведем тук с господарката ви — заговори извинително той. — Ако имаше друга възможност, той сигурно щеше да я използва. Това беше дело на отчаян човек.
— И аз останах с това впечатление — кимна Матилда.
— Но не и Изабела. — Рудолф сведе глава. — Признавам, че за нея е тежък удар да замени положението си на блестяща годеница и бъдеща наследница на княжество с нелеката участ на заложница на един прокуден…
— Блестяща годеница! — извика възмутено Матилда. — Тя отказа да се омъжи за Гундрам, защото тича подир един призрак. Все още мечтае за идеална любов с някакъв неземен рицар, който да я закриля във всеки миг от живота, но по възможност да не се приближава на повече от пет крачки. — Тя млъкна изведнъж и лицето й се обля в червенина.
Докато говореше, Рудолф я наблюдаваше внимателно. Очевидно никога не беше разговаряла насаме с мъж, никога не беше заставала в центъра на вниманието. Ала в близост до него се чувстваше непринудено, оживяваше се и откриваше нещо у себе си, което досега не беше забелязвала — собствената си личност.
Матилда го погледна въпросително.
— А вие? Каква е връзката ви с Мартин?