Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
Надвечер спряха на почивка в края на една гора. Хората на Гундрам издигнаха временен лагер, запалиха огън, стоплиха вода и извадиха провизиите. Няколко мъже се погрижиха за конете, други огледаха околността. Навсякъде беше спокойно. Самият Гундрам отиде на лов и уби четири заека, които вече се печаха на огъня.
Дьо Казевил седеше настрана под клоните на едно голямо дърво и почти се беше слял с мрака. Сам се бе погрижил за коня си, седлото и чантата му бяха до него. Сега седеше, без да говори.
След време замириса апетитно на заешко печено. Гундрам хвърли кос поглед към спътника си, който не даваше вид, че е гладен. Беше извадил от чантата на седлото си плоска купичка и бъркаше някакви билки. Стана, за да залее билките с вряла вода, и отново седна под дървото.
— Няма ли да ни правите компания на вечеря? — попита учтиво Гундрам.
Дьо Казевил го погледна пронизващо.
— Благодаря, не искам. — Той засърба бавно горещата течност. След това изяде две ябълки, които също беше извадил от чантата си.
Гундрам вдигна рамене. Според него поведението на чужденеца беше неучтиво. Но тъй като той самият не се отличаваше с учтиви маниери, в крайна сметка му беше все едно. Мъжете извадиха ножовете си, нарязаха печените зайци и жадно се нахвърлиха върху крехкото месо. След като се наядоха, налягаха в близост до огъня с глави върху седлата. Само стражите обикаляха лагера.
Гундрам отново хвърли поглед към Дьо Казевил. Той тъкмо прибираше купата в кожената си чанта. В червеникавата светлина на огъня гладката загоряла кожа на лицето му светеше като бронз. Черните очи блестяха като въглени. С високите скули, тясното лице и късо подстриганата тъмна коса изглеждаше много екзотичен. Острата линия на брадичката издаваше самочувствие и воля да се налага. Бузите му бяха гладко избръснати, както правеха повечето кръстоносци, живели дълго под топлото южно слънце. Поведението му в никакъв случай не можеше да се определи като нормално. Аурата, която го заобикаляше, разтреперваше дори корав воин като Гундрам. Макар да носеше меч, чужденецът не го беше извадил нито веднъж. Очевидно битките не бяха неговият занаят. Вероятно не беше рицар. Все пак се обличаше като рицар, не като търговец или селянин. Според Гундрам единственото сигурно нещо бе, че е от благороден произход. Ала не знаеше дори името му. Нямаше представа защо е дошъл в замъка му, защо се меси в делата му и е станал незаменим за него със съветите си.
Гундрам се надигна и пристъпи към непознатия. Трябваше да му покаже, че не се страхува от него. Клекна до него в тревата и заговори:
— Отблъснахте гостоприемството ми, а сега седите настрана и мълчите.
Дьо Казевил му хвърли къс, недружелюбен поглед.
— Не исках да ви обидя — отговори кратко той.
— Никой не би се осмелил да ме обиди — изрече небрежно Гундрам.
По лицето на Рупърт пробяга подигравателна усмивка.
— Вие сте свикнали да налагате волята си, аз също.
Гундрам го зяпна смаяно. Смелостта на непознатия граничеше с дързост.
— Вие не ме познавате, чужденецо, затова изричате тези дръзки думи!
Дьо Казевил изпухтя презрително.
— Виждам в душата ви като в бистрата вода на извора. Може да разбирате нещо от военно изкуство и рицарски двубои, но то не е достатъчно за честолюбивите цели, които сте си поставили.
— Какво знаете вие за моите цели?
— Всичко, което издават мислите ви, рицарю Гундрам. Стремите се към могъщество, към власт над хората. Не ви е достатъчно да притежавате ленно владение, затова искате да се ожените за Изабела. Искате княжеството!
Гундрам сведе глава и кимна.
— Правилно сте разбрали, чужденецо! Искам да стана господар на това княжество и много скоро ще постигна целта си. Какво лошо има в това? Според мен всеки човек се стреми към власт. Вие също.
Дьо Казевил поклати глава.
— Аз не се стремя да постигна власт над хората. Вече я притежавам.
Гундрам се смая още повече и предпазливо се премести малко по-назад. Ала чужденецът не се помръдна, не посегна към оръжието, което лежеше на земята до него.
— Все още не сте ми казали кой сте.
Рупърт погледна равнодушно към тъмната корона на дървото.
— Това няма нищо общо. Името ми няма да ви каже нищо. Аз съм бродник между световете.
— И какво искате от мен?
— Нищо! Не се нуждая от вас. Вие се нуждаете от мен.
— Това, че ви помолих да ме придружите, беше акт на любезност. Вие ми направихте услуга, като ми показахте къде да търся Изабела. Реших, че съм ви длъжник.
Дьо Казевил кимна спокойно.
— Точно така, длъжник сте ми. Един ден ще поискам да се реванширате. А фактът, че ви придружавам, няма нищо общо. Спокойно можете да продължите пътя си сам.