Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
Патрик седеше на едно от стъпалата с лютнята на колене. Владееше инструмента съвършено, гласът му беше ясен като планински поток. Пееше на френски. След него запя и господарят му и Изабела остана смаяна от приятния му баритон. Тя не разбираше думите, но песента въпреки това я затрогна. Рудолф също имаше лютня. Рицарят и пажът довършиха хармонично прекрасната меланхолична песен, в която очевидно имаше ориенталски мотиви.
Без да съзнава какво прави, Изабела се приближи до слушателите и спря с отворена уста и пълни с учудване очи.
Между слушателите седеше и Матилда. Тя не сваляше поглед от двамата певци и бузите й пламтяха от въодушевление и гордост.
Мартин забеляза Изабела и й махна да отиде при него. Посочи мястото до себе си на едно от стъпалата. Изабела се промуши между слушащите и седна на стъпалото. Двамата певци завършиха изпълнението си. Избухнаха горещи аплодисменти. Изабела също им кимна одобрително. Значи Рудолф беше истински рицар, който си служеше умело не само с меча. Все пак тя се радваше, че не е нужно да го признае на глас. Мартин сигурно щеше да си въобрази кой знае какво, защото Рудолф му беше приятел. А Мартин не се отнасяше сериозно към повелите на рицарската чест.
— Изпей ни някоя песен от твоята родина — помоли Рудолф.
Патрик се съгласи с готовност и запя темпераментна английска песен. Слушателите скоро запляскаха в такт. Констанца бе намерила отнякъде дайре, донесоха и барабанче.
Изабела се полюляваше в такт с ритъма на песента. Подтискайки усмивката си, Мартин се приближи внимателно до унесената принцеса. Тя не го забеляза, но когато сложи ръка на рамото й, потрепери и се отдръпна. Смръщи възмутено вежди, но опъна отново лице. Не искаше да има бръчки по челото. Не можа да му се скара, защото Патрик беше завършил песента си и слушателите отново заръкопляскаха въодушевено.
— Хареса ли ви, Ваше височество? — попита тихо Мартин.
Изабела бързо сведе глава. Очите й блестяха предателски и издаваха възхищението й от прекрасната музика.
— Приятно беше — отвърна тя подчертано небрежно. — Жалко, че не разбрах текста.
— О, наистина ли? Наистина е жалко, че не владеете чужди езици. Светът е пълен с музика. Но има и много прекрасни песни на майчиния език на нашата висока гостенка. Искате ли да изпеем една песен, чийто текст със сигурност се разбира?
— Да, да! — извикаха мъжете и жените и Мартин подаде такта. Очевидно всички знаеха песента, защото запяха в един глас — те изпълняваха ролята на хора и повтаряха последния ред на всеки куплет.
Мартин пееше куплетите, Рудолф и Патрик свиреха на лютните си, Констанца удряше дайрето, двама ратаи биеха барабанчетата.
— И служил вярно, за да спечели любовта й — повториха слушателите, пляскайки в такт. Мартин се обърна с усмивка към Изабела и продължи песента:
Той й махна да запее рефрена, но тя не посмя и само запляска с ръце.
— Излезе на сухата земя — запя този път и Изабела с хора.
— Че веднага го покани в стаята си — повториха гръмогласно слушателите. Избухнаха весели смехове. Изабела се смути и погледна укорително Мартин. Що за песен беше тази?
— Като не може да докаже мъжествеността си — изрева хорът. Изабела се изчерви силно и понечи да стане, но Мартин я улови за китката и я принуди да остане на мястото си.