Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
— Той ми е приятел — отговори просто Рудолф.
— Възхищавам ви се — прошепна развълнувано Матилда.
— О, аз му дължа много, но не е само това. Двамата се сражавахме рамо до рамо в Светите земи. Преживяхме ужасни неща. Но нищо не беше по-ужасно от онова, което ни очакваше в родината. — Той сведе глава. — Подкрепям го по убеждение.
— И вие ли загубихте всичко?
Матилда стисна ръката му и не я пусна. Рудолф не й попречи, защото се наслаждаваше на докосването. Тя хвърли смутен поглед към Патрик, но той седеше настрана и гледаше към конете.
— Откъде е пажът ви? — попита тя.
— Господарят му загина по време на кръстоносния поход. Взех го със себе си, иначе нямаше да оцелее. Патрик е добро момче. — На лицето му се изписа нежност и Матилда го хареса още повече.
— Говори някак странно — отбеляза тя.
— Естествено. Идва от Англия. Господарят му беше рицар на крал Ричард.
— Англичанин? — учуди се Матилда. — Взели сте пажа на един враг? Но той трябва да ви пази!
Рудолф поклати глава.
— Наистина ли го смятате за враг само защото е англичанин?
— Не, разбира се, че не — отговори тихо тя.
Рудолф взе теменужките от ръката й и се опита да ги пъхне в корсажа на роклята й. Лицето му беше съвсем близо и тя усещаше дъха му. Пръстите й потрепериха. Очите й спряха върху ръцете му.
Той усети силното биене на сърцето й под тънката рокля и пръстите му потръпнаха. Тя притисна ръцете му към гърдите си и двамата се погледнаха дълбоко в очите.
Когато усети устните му, тя се надигна да го посрещне и светът се завъртя около тях.
След малко Рудолф се отдръпна и я погледна стреснато.
— Съзнаваш ли какво правиш? — попита отчаяно той. — Аз съм рицар без земя и имот, без чест и право. Аз съм човек извън закона, прокуден, обезправен. Не мога да ти предложа замък с рицарска зала, с топли стаи, нито красиви рокли…
— Аз съм дъщеря на беден рицар и нямам зестра, за да привлека някой мъж. Какво значение има това?
— Никакво — пошепна задъхано той. — О, рижава лисичке, мисля, че те обичам!
Устните им отново се сляха и двамата паднаха прегърнати в ароматната детелина.
Изабела крачеше напред-назад из малката си стая като тигрица в клетка. На бузите й бяха избили трескави петна. Отново и отново поглеждаше намръщено и с очакване към вратата. Сигурно беше станало нещо страшно! Матилда бе изчезнала! Излезе сутринта и оттогава я нямаше. Каза, че ще се поразходи малко, а не се върна. Не се появи дори на свечеряване, за да й донесе вечерята, не се върна и през нощта. Напразното очакване продължи и през следващия ден. Матилда не се върна и втората нощ.
От време на време влизаше слугинята, за да донесе на Изабела топла вода за миене и храна, но когато принцесата питаше за Матилда, само вдигаше рамене.
В гърдите й се надигна паника. Проклетите разбойници бяха убили Матилда! Сигурно като първо предупреждение към княза!
Свита в леглото си, тя трепереше и горчиво се разкайваше, че се беше отнасяла така несправедливо към нещастната Матилда. Все пак тя беше споделила съдбата й доброволно, двете седяха заедно във влажния затвор на Гундрам, не се разделиха и когато двамата мъже ги отвлякоха от подземието, за да ги доведат в това разбойническо гнездо. А сега отново се бе пожертвала за нея. Бедната Матилда!
Изабела скочи и отиде до вратата. Да се осмели ли да излезе от стаята си и да поиска сметка от Мартин? Сигурно той щеше да побеснее от гняв, да заповяда да я измъчват или дори да я убие. Това ли беше рицарят Матрин, който в розовата градина й се бе заклел в любов и вярност?
Изабела падна отново на леглото си и плака, докато вратата се отвори.
— Матилда! — извика смаяно тя, скочи и прегърна приятелската си. — Матилда, какво ти сториха?
Матилда я помилва успокоително по косата.
— Нищо, Ваше височество, нищичко — пошепна тя.
— Но къде беше? Защо не се върна при мен? — Изабела я хвана за раменете и се вгледа изпитателно в лицето й.
— Бях тук, наблизо. Случи се нещо прекрасно.
Изабела направи крачка назад и в погледа й блесна недоверие.
— Нещо прекрасно? Да не би да са пристигнали войските на баща ми? Ще ни освободят ли най-после?
Матилда не отговори. Бе осъзнала, че няма да е лесно да каже истината на Изабела. В ситуацията, в която се намираха, не можеше да очаква разбиране от господарката си. Тя сведе глава.
Изабела я сграбчи за раменете и я раздруса.
— Кажи ми най-после какво става навън!
— Нищо, навън не става нищо — отговори шепнешком Матилда, събра смелост и погледна Изабела в очите: — Аз съм влюбена!
Изабела отпусна ръце и поклати глава. Очевидно смисълът на думите не достигаше до нея. След дълго мълчание се закиска възбудено, после се засмя истерично и цялата се разтресе. Смехът й звучеше фалшиво.