Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
— Така ли? — попита с искрящи очи Изабела. — Кой го казва?
— Аз! — Той се запъти към вратата.
— Вашата дума е закон тук, нали? Думата на един разбойник и убиец!
Мартин се обърна като ужилен и грубо я сграбчи за раменете.
— Никога не казвайте това, чувате ли! Никога не изричайте отново тези думи! — Гласът му се пречупи. Уплашена като никога досега, Изабела се опита да се освободи, но той я държеше здраво.
— Аз… съжалявам — заекна тя.
Мартин я пусна и я блъсна към леглото.
— Аз ви освободих от затвора на един убиец! Но ако копнеете да се върнете при Гундрам, свободна сте да го направите. Моля! Вратата е отворена!
Той изскочи навън като вихър. Изабела не смееше да се помръдне. Едва когато Мартин изчезна в тъмния коридор, тя притисна ръце към устата си и избухна в плач.
Мартин стоеше сам на най-високата бойница и се взираше с празен поглед в мрака. Нощта беше черна като катран. Луната изгря и си отиде. Между звездите висяха облаци на парцали. Очите му затърсиха нещо в безкрайното небе. Протегна ръка, сякаш искаше да хване една от звездите. Но колкото и високо да се покатереше, колкото и далече да се протегнеше, желанието му никога нямаше да се изпълни. Звездата беше Изабела, далечна и недостижима. Въпреки това продължаваше да я желае отчаяно.
Една ръка, лека като перце, докосна неговата и той потръпна.
— Констанца — пошепна той и покри ръката й със своята.
— Тъжен си — промълви тя.
— Не тъжен, по-скоро загрижен — махна с ръка той.
Радваше се, че е тъмно и Констанца не може да види лицето му.
— Заради принцесата, нали? — попита неспокойно тя.
Мартин се обърна към нея и я привлече в прегръдката си.
— За първи път не съм сигурен дали съм постъпил правилно. — Той въздъхна тихо. — Не знам дали тя ще ме отведе по-близо до целта.
— Каква цел? — попита тихо Констанца. — Честта или гибелта?
Мартин избухна в сух смях.
— Какво говориш? Защо смяташ, че тя ще ми донесе гибел?
— Точно това ще направи — отговори Констанца и гласът й прозвуча необичайно остро.
Мартин я отдалечи малко от себе си, без да я пусне.
— Остави тези тъмни предсказания — изрече сърдито той. — Вече нося достатъчно товар на раменете си. Знаеш, че никога не бих ви изложил на опасност. Изпратих Валтер при княза, за да му предаде исканията ми. Мисля, че князът ще се съгласи. Нали иска да си върне дъщерята.
— Ами ако не се съгласи? Ще я убиеш ли?
— Да я убия? Никога!
Констанца не каза нищо. Мартин сложи пръст под брадичката й и вдигна лицето й. В черните й очи имаше странен блясък.
— Какви ужасни мисли кръжат в хубавата ти главичка? — попита учудено той.
— Откакто тя е тук, вече не ме искаш. — Констанца избягна погледа му.
Мартин избухна в смях.
— Ето какво било! Моята малка дивачка ревнува. — Той се наведе към нея и нежно целуна черешовите и устни.
Констанца очакваше целувката и затвори очи. Ала веднага усети липсата на огън в докосването му. Устните му я милваха без страст. Тя се отдръпна за миг, после буйно го прегърна, притисна се до него и го зацелува жадно, сякаш искаше да го изпие с устни.
Мартин се стресна от този изблик на чувства и я отблъсна с леко отчуждение.
— Не ми се сърди, Констанца, но днес не ми е до нежности. Много се тревожа за Валтер.
— Валтер! Мислите ти се въртят все около Изабела! Тя е подлудила всички в замъка с капризите си. Какво особено има у нея, освен че е принцеса? Дребна, мършава, държи се като… като…
Мартин затвори устата й с целувка.
— Не говори повече за нея, Констанца. Тя е пленница тук и аз имам нужда от нея, за да притисна княза. Разбираемо е, че това не й харесва. Не й обръщай внимание, както правя аз!
— Напротив, ти й обръщаш дори прекалено много внимание. Непрекъснато я гледаш, и то как! Тя е красива, нали? По-красива е от мен.
Мартин се усмихна нежно.
— Не, не е по-красива от теб. Тя е различна. Тя е… принцеса.
— Ако всички принцеси са такива вечно хленчещи и мърморещи кози, не искам да съм принцеса! — изфуча Констанца и разтърси черните си къдрици.
— Не е нужно да й подражаваш. Аз те обичам, каквато си. Ти си красива, женствена, с черешови устни, гореща кожа и страстни очи.
— Защо тогава вече не идваш при мен? — попита тихо тя.
— Само тялото ми ли желаеш, или ме искаш целия? — отговори с въпрос Мартин.
Констанца го погледна стреснато.
— Искам те целия — отвърна дрезгаво тя.
Мартин кимна.
— Тогава значи искаш духът ми да е свободен и душата чиста. Но докато чакам отговора на княза, аз съм раздвоен. Заложил съм всичко на карта, всичко, за което сме работили досега. Мислех, че ме разбираш.