Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
Изражението й се промени, сякаш завесата се беше вдигала за ново действие.
— Приеми извиненията ми. Много е нетактично от моя страна да ти досаждам като всички останали жени. Сигурно ти е омръзнало. — Тя продължи да опъва платното.
— Позволи ми да ти помогна — каза той и седна до нея на пода. — Ти ще ми казваш какво да правя.
Сирина беше мила и дружелюбна, докато заедно поставиха платното в рамка — внимаваше да не навлиза в деликатни теми. Бо й разказа за посещението си в посолството сутринта и съобщи, че на Ема ще й е приятно да я представи като своя роднина.
— Всъщност — каза той — леля на втория й баща се омъжила за някакъв Блайд. Затова е убедена, че имате някаква роднинска връзка.
— Интересно. Сигурен ли си?
— Попитай Ема тази вечер. Тя ще ти обясни всичко. — Внимаваше да не споменава балната рокля или диамантите и се надяваше, че по-късно ще намери възможност да й спомене за тях…
Заради разстроените си чувства Сирина реши, че е по-добре засега да не рисува Бо гол. Започна картина, в която искаше да пресъздаде богатството от цветовете на градината. Бо лежеше на слънцето и пиеше, докато тя рисуваше, от време на време задрямваше, а когато се събудеше, й разказваше весели истории. С няколко решителни движения на молива върху парченцето платно тя все пак му направи скица, излегнат на шезлонга, докато спеше, а после я скри в едно чекмедже на бюрото. Можеше да си я сложи в багажа, когато засъхне — сувенир от Лисабон, собственият й визуален спомен за едно чудесно преживяване.
Този ден и двамата се държаха много добре един с друг, внимаваха какво казват, бяха учтиви и любезни. Сирина си мислеше, че няма смисъл да си прави илюзии по отношение на Бо Сен Жюл и любовта, а Бо се опитваше да поправи това, което й беше причинил с безцеремонните си изявления за женитбата. Но когато в четири часа балната рокля пристигна, равновесието между тях отново беше нарушено.
— Какво е това? — хладно попита Сирина, когато многобройните лъскави кутии се появиха в приемната.
Бо стоеше на входа на градината, а силуетът му се открояваше от залязващото слънце.
— Имаше нужда от бална рокля за тази вечер.
— Не мога да си я позволя… Върнете ги! — нареди тя на управителя, който следеше доставката.
— Няма нужда, Рамос — спокойно каза Бо и влезе в стаята. — Сега ще се оправим. Благодаря! — Той заведе управителя до вратата.
— Поне погледни роклята — каза графът на Сирина, след като затвори вратата.
— Не мога да си позволя още една рокля, особено бална рокля.
— Но нямаше нищо против да ти купя боите.
— Имах нужда от тях — безцеремонно заяви тя. — А и те далеч не са толкова скъпи, колкото роклята. Мога да си купя боите.
— За бога, Сирина. Кого го е грижа кой за какво плаща?
— Мен — сопна му се тя. — Не съм ти държанка.
— А любовница? — тихо попита той.
— Това е друго. И съм съгласна с това. — Тя изведнъж понижи глас. — Различията в подробностите вероятно не са от значение за мъж като теб, но за мен са. — Тя се обърна на другата страна и се загледа през прозореца с бушуващи чувства. Искаше го само за себе си и трябваше да се бори, за да се примири с действителността, искаше й се да не мисли за цената на някаква си рокля или на репутацията й, или на опитите да задържи човек като Бо Сен Жюл.
Тя чу, че Бо се приближава зад нея и усети парфюма му. Присъствието му изпълваше сетивата й и Сирина се запита колко време щеше да й е необходимо, за да забрави трепета, който предизвикваше близостта му.
За миг той остана съвсем неподвижен зад нея, а после нежно я докосна по връхчетата на пръстите.
— Хайде да постигнем компромис.
Добре, искаше й се да му каже, добре, на всичко съм това, но знаеше, че не може едновременно да приеме и да смята за различна от жените, на които не искаше да прилича.
— Не знам — тихо каза тя с невиждащ поглед, прикован сенчестата градина.
— Не искам да си нещастна — прошепна той и нежно я дръпна за ръката, за да я обърне към себе си. — Хайде да поговорим за това.
— За да можеш да се наложиш?
— За да можем да се споразумеем. Не те смятам за нищо друго, освен за жената, която обожавам. Доставя ми удоволствие, когато ти купувам подаръци, нищо повече. Не искам да се чувстваш унизена или съжалявана.
— Ех, да не бях толкова бедна. Може би ако бях по-богата, нямаше да ме притеснява, дори и да ми купеше папството в Италия.
Той съвсем леко се усмихна.
— Тъй като Наполеон отмъкна повечето папски съкровища, сега може би ще мога да си позволя да ти го купя.
— Не искам дрехите — шеговито каза тя. — Само голия Аполон от Белведере.
— Прекалено късно — каза той с престорено съжаление. — Аполон е в Париж. Вместо него не искаш ли бална рокля?