Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Жълтокафявата кожа на !Ксабу беше побледняла.
— Нали говорихме за лечителския транс — каза той. — Имах чувство, че съм свидетел на подобно нещо. Приличаше на човек, който се среща с боговете.
— Не е никакъв транс, по дяволите! И няма никакви богове! Беше си типичен пристъп.
Обикновено зачиташе чуждото мнение, но точно в този момент не й беше до магическите теории на приятеля й. Очевидно, без да се засегне, !Ксабу я наблюдаваше как се разхожда гневно и разстроена из стаята.
— Нещо е объркало мозъка на това дете — не спираше Рени. — Физиологически ефект в реалния свят в резултат на нещо, случило се в мрежата.
Отиде до вратата и я блъсна да се затвори: припадъкът на Соки беше засилил усещането й, че е изложена на някаква смътна опасност. Разумът й нашепваше да не бърза толкова с произволни догадки, които не могат да бъдат научно доказани, но тя не му обърна особено внимание.
Обърна се пак към !Ксабу:
— Отивам там. Трябва да отида.
— Къде? Във Вътрешния периметър ли?
— В онзи клуб — „При господин Дж.“. Там нещо се е случило със Соки. Почти съм сигурна, че Стивън се е опитал да се промъкне отново, докато беше при Еди.
— Ако там има нещо лошо, нещо опасно… — !Ксабу поклати глава. — Какъв смисъл има? Каква би могла да е изгодата за хората, които притежават този виртуален клуб?
— Може да е страничен ефект от някое от неприятните им малки забавления. Еди каза, че вероятно предлагат усещания, които превишават ефекта от всички познати и използвани екипировки. Може би са открили начин да усилят осезателната възприемчивост на илюзията. Може да използват сгъстени подсъзнателни възбудители свръхзвуци, нещо незаконно, което предизвиква тези ужасни странични ефекти. — Седна и започна да рови из купищата хартия на бюрото за пепелник. — Каквото и да е, ако искам да разбера, ще трябва сама да се справя. Би отнело цяла вечност, докато накарам някой да се заеме с подобно разследване — Комисията на ООН има най-тежката бюрокрация в света.
Намери пепелника, но ръцете й трепереха толкова силно, че едва не го изпусна.
— Не се ли излагаш на голяма опасност? Ами ако се разболееш като брат си?
Върху гладкото чело на малкия мъж се появиха дълбоки бръчки на загриженост.
— Ще бъда много по-предпазлива и много по-информирана от Стивън. A само ще търся възможните причини — достатъчно, за да бъде образувана съдебна процедура — изгаси цигарата тя. — И може би, ако разбера какво се е случило, ще можем да намерим някакъв начин да възстановим щетите.
Тя стисна ръце в юмруци.
— Искам си братчето при мен.
— Решена си да отидеш?
Тя кимна и посегна към комуникатора. Усещаше приповдигнато и дори леко зашеметяващо чувство за яснота. Трябваше да свърши много неща — на първо място да си създаде двойник: ако собствениците на клуба криеха нещо, би било глупаво да се изтърси със собственото си име и индекс. А искаше и да направи предварителни проучвания за самия клуб и компанията собственик. Всичко, което би могла да научи, преди да влезе, би увеличило шансовете й да открие полезни доказателства вътре.
— В такъв случай не трябва да тръгваш сама — тихо каза !Ксабу.
— Но аз… я чакай. Да не говориш за себе си? Да дойдеш с мен ли?
— Имаш нужда от придружител. Ами ако нещо ти се случи? Кой ще предостави доказателствата на съответните власти?
— Ще оставя бележки, писмо. Не, !Ксабу, не бива.
Вече бе включила на скорост. Той само щеше да я забави. Влизането й трябваше да бъде незаконно и ако я хванат, престъплението й щеше да бъде много по-тежко, ако води и студент със себе си.
— Изпитите започват след два дни — сякаш отгатна мислите й !Ксабу. — След което вече няма да съм твой студент.
— Незаконно е.
— Мога да използвам оправданието, че като новодошъл в големия град, какъвто съм, незапознат с модерния живот, не съм разбрал, че върша нарушение. Ако е необходимо, ще потвърдя това твърдение.
— Но ти имаш свои собствени отговорности! !Ксабу тъжно се усмихна.
— Някой ден, Рени, ще ти разкажа за моите отговорности. Но в този момент аз нося отговорност за приятел, а това е много важно. Моля те, приеми, че те моля за услуга — почакай, докато свършат изпитите. Ако не друго, това ще ти даде възможност да се подготвиш. Сигурен съм, че има още въпроси, които трябва да бъдат зададени, преди да се изправиш срещу тези хора, и още отговори, които да бъдат намерени.