Милионерша търси запознанство

— Има документи, заради които като нищо могат да те убият — обнадежди ме Стас. — Значи Сева е бил състоятелен човек.

— Разполагаше с пари, но парите никога не стигат — дори и децата са наясно по този въпрос.

— Както и да е, ще разберем каква е тази работа с „Бялото платно“, а за целта ще посетим твоя частен детектив. Надявам се, че помниш къде се намира офисът му?

— Помня. А защо ти е детективът?

— Може да е забелязал нещо интересно, докато е следил Сева. Трябва да има някакъв повод за убийството. Ти познаваш ли приятелите на Сева? — обърна се Стас отново към Рита.

— Той нямаше никакви приятели — заяви уверено тя. — Поне аз не съм чувала да има.

— А къде живееше Сева, преди да дойде при вас?

— Живееше под наем на улица „Мичурин“. Апартаментът не беше кой знае какво. Когато нашият татко почина, той поиска да се премести у нас — уж само за да бъде до мен в онзи труден момент, но по-късно проверих и разбрах, че е освободил квартирата си. Очевидно е решил да спести пари.

— Интересно! — поклати глава Стас. — Не е имал нито работа, нито жилище, а разполагал с пари. Но за сметка на това бил без приятели. А роднини имаше ли? — попита с надежда той.

— Не съм чувала да споменава за роднини.

— Но може да има роднини, нали така? — намесих се аз. — Все отнякъде се е появил на този свят, не мислиш ли?

— Ще проверим — кимна Стас, а Рита изсумтя:

— Не може да са го убили роднините му.

— Може да е получил наследство — сви рамене Стас, — в резултат на което да са му пръснали главата.

Тази забележка озадачи Рита, тя изведнъж се замисли, посърна и погледна тревожно към Стас. Естествено разбирах я, защото ако Стас беше прав, това трудно можеше да се понесе. Не стига, че Рита се бе лишила от любовника си, но ако на това отгоре се окажеше, че в момента на своята смърт той е бил милионер, това без каквото и да било съмнение щеше да я вкара в гроба. Искрено й съчувствах, но стана ясно, че греша, тъй като Рита бе обзета от съвсем други мисли. Веднага щом останахме сами — Стас отиде да се преоблича, — Рита ме сграбчи за ръката и възбудено зашепна:

— Той е намерил парите на татко.

— Кой? — не разбрах аз.

— Сева, разбира се. Намерил ги е и затова са го убили. Схващаш ли?

— Чакай малко — навъсих се. — Първо, изобщо не е сигурно, че ги е намерил, и второ, ако допуснем, че все пак ги е намерил, ще е напълно невероятно да е разказал на някого за това.

— А ако са го проследили? Има много мераклии за наследството на татко… Севрюгин! — изпищя тя. — Точно така, той е убил Сева и е отмъкнал парите.

— Не бързай — възпрях я. — Севрюгин изобщо не подозира за съществуването на Сева. Ако се мяткаме от една крайност в друга, до нищо няма да стигнем.

— А пък аз ти казвам, че Севрюгин го е направил. Мутрата му е точно като на бандит, пък и гледаше гроба на татко с копнеж.

— Какви ги дрънкаш? — възмутих се аз.

— Абе не зная, обаче усещам, че тук са забъркани нашите пари. Сева ги е търсил и може и да се е изпуснал пред някого по този въпрос. А онзи човек е решил да се презастрахова, организирал е проследяването на Сева и в най-подходящия момент — хоп! — и… Все пак трябва да е имало някаква причина, поради която Сева е взел паспорта на татко. Маня, ограбени сме! — завърши със сълзи на очи тя.