Милионерша търси запознанство
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Милионерша търси запознанство». Краткое содержание книги:
Явно убиецът приближава към нея. Дори обаятелният Стас не може с нищо да й помогне. А и самата Маня вече не е в състояние да проумее как ще свърши всичко — дали с фатален изстрел или под звуците на Менделсон…
— А защо му е притрябвало на Сева да следи Маня? — разтревожи се Рита и ме погледна безпомощно. На този въпрос нямаше начин да се отговори, без Стас да бъде посветен в историята с наследството. Мозъкът на Рита щракаше не по-зле от моя и затова тя се изплю с досада и каза: — От него всичко може да се очаква.
— Знаете ли причината? — попита подозрително Стас.
— Какво? — опита се да увърта Рита, а аз свих рамене:
— Тази версия е твоя, а не наша. Човек не следи току-така някого, което означава, че Сева е имал причина да го прави. Хайде да се опитаме да намерим онзи младеж и тогава ще разберем всичко.
— Ще се опитаме — кимна Стас и ми даде двадесет минути да се приготвя, понеже душата му направо пламтеше от желание да разбере всичко. Съгласете се, че това изглеждаше доста подозрително, като се има предвид, че бизнесмените са ангажирани хора. Естествено можеше да се предположи, че се е влюбил в мен до такова умопомрачение, че дори е забравил да печели пари, но много-много не ми се вярваше.
Изобщо загадките бяха колкото си щеш, но самата аз нямах никаква представа как бих могла да организирам разследването, а бях длъжна да помогна на Рита. И в крайна сметка реших да не свалям очи от Стас и да не вярвам на нито една негова дума.
Но на нашите планове моментално да започнем разследването не им бе съдено да се осъществят. Някой позвъни на вратата, Стас отиде да отвори, после се върна в хола на пръсти и заразмахва ръце, призовавайки Рита да изчезне. Тя позеленя от уплаха, напусна бързо хола и влезе в спалнята, където за по-сигурно се шмугна в гардероба. Стас отново се върна в антрето, а след тридесет секунди се появи в компанията на двама мъже, които бях виждала предишния ден. Излишно е да споменавам, че и двамата принадлежаха към правозащитните органи.
— Добър ден, Мария Анатолиевна — поздравиха ме те. — Опитахме се да се свържем с вас по телефона, но не успяхме.
— Свърших парите — зарадвах ги аз.
— И вкъщи не сте се появявали от вчера.
— Според вас разумно ли е да спя в апартамент, където току-що са намерили труп?
— А къде спахте?
— Тук. — Свих рамене. — Стас ми е приятел и е напълно естествено…
— Да, да, разбира се. Както се казва — приятел в нужда се познава. Мислехме, че ще ви открием на работното ви място — обърна се следователят към Стас. Той се казваше Артьом Петрович и още вчера не ми хареса, защото имаше вид на много проклет човек.
— Мария Анатолиевна не се чувства добре — отвърна Стас. — Както правилно отбелязахте, приятел в нужда се познава, затова в този труден момент аз съм до Маня, а не в офиса си.
— Да, да — закима отново Артьом Петрович, като на това отгоре се усмихна толкова ехидно, че се изплаших да не би да е надушил нещо за Рита. — Вашата мащеха случайно не ви ли се е обаждала? — рязко смени темата гой, но аз бях нащрек.
— Нали ви казах, че мобилният ми телефон е изключен. А не съм си ходила вкъщи от вчера.
— Може да ви се е обадила тук?
— Откъде-накъде ще ми се обажда тук? Тя дори не се познава със Стас. Рита не знае нито фамилията му, нито телефонния му номер.
— Всъщност попитах просто така, за всеки случай, а ние ви издирваме по друга причина. Никак не ни се щеше да ви огорчаваме, но както се казва…
— Кого са убили този път? — изтърсих стреснато.
— Този път се разминахме без убийства — съобщи Артьом Петрович, неговият приятел придоби скръбно изражение, а той продължи: — Но… някой е осквернил гроба на вашия баща.
— Какво значи осквернил! — изплаших се аз.
— През нощта някакви откачалки са разровили гроба му и са отнесли ковчега му.
— Че кому е притрябвал ковчегът на баща ми? — възмутих се. — Той не може да се използва два пъти…
— И ние мислим така, но фактът си остава факт.
— Истинска лудница! — прошепнах и се стоварих във фотьойла.
— Много съжалявам, Мария Анатолиевна, но ще се наложи да дойдете с нас.
— Разбира се, че ще дойда — кимнах в знак на съгласие и глътнах един валериан.
Стас категорично заяви, че ще дойде с мен — просто защото съм се нуждаела от подкрепа в тази ситуация. Артьом Петрович с кисела физиономия се съгласи и ние се отправихме към районното, където изгубихме напразно цели два часа, за да попълваме някакви никому ненужн книжа и да отговаряме на глупави въпроси, докато моя нещастен баща… При мисълта за татко аз се разплаках и дълго не можах да се успокоя. В резултат на това броя на въпросите намаля и успях да се измъкна от кабинет на Артьом Петрович малко по-рано, отколкото той бе планирал да ме пусне.