Милионерша търси запознанство

На това място бих могла да сложа точка на моя разказ, но в края на лятото се случи още едно събитие. С Рита се канехме да се разходим по магазините и аз отидох да я взема от нас. Стас поиска да ме придружи. Когато се качвах по стълбите, забелязах, че в пощенската ни кутия има нещо. Отворих я и намерих вътре една картичка. На нея нямаше нито обратен адрес, нито някакъв текст. Беше просто една картичка, адресирана до мен. Повъртях я в ръцете си и влязох в апартамента. Както винаги, Севрюгин се мотаеше из кухнята, беше напълнял и изглеждаше напълно щастлив. Рита бързаше да се облече, но щом забеляза картичката в ръцете ми, полюбопитства:

— Какво е това?

— Намерих я в пощенската кутия — свих рамене.

— Изпратена е от Сидни преди две седмици — добави Стас, който бе успял внимателно да проучи картичката.

— Ама тук не пише нищо! — изненада се Рита, докато я въртеше в ръката си.

„Зависи от гледната точка“ — отсъдих аз, но на глас казах:

— Пол Гоген. — И наистина картичката беше с репродукция на една негова картина.

— Пол Гоген ли? — намръщи се Рита. — Това не беше ли онзи малоумник, който избягал на Таити и оставил жена си без пукната пара?

— Май че имаше нещо такова — кимна с многозначителен вид Стас.

— Така ли? — освирепя Рита и извърна гневен поглед към мен: — За всеки случай искам да предупредя, че ако твоят баща е решил да се върне, то аз го чакам с нетърпение! И ковчегът му в гаража на Стас също го чака!

Естествено Рита бързо се укроти, а аз се зарадвах, защото може би там, на екзотичните острови, татко най-сетне беше открил щастието и мисълта за конфискация повече не го тревожеше.