Милионерша търси запознанство
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Милионерша търси запознанство». Краткое содержание книги:
Явно убиецът приближава към нея. Дори обаятелният Стас не може с нищо да й помогне. А и самата Маня вече не е в състояние да проумее как ще свърши всичко — дали с фатален изстрел или под звуците на Менделсон…
— Но някой го е убил, нали така? Значи ние трябва да намерим убиеца и да го предадем в милицията. Това е нашата програма максимум, ясно ли е?
— Разбира се — съгласих се аз, — само че как ще го намерим? Убиецът трябва да бъде издирен от следователите…
— За известно време ще ни се наложи ние да станем следователи. Има ли възражения? Но да знаете, че заедно с възраженията очаквам и разумни предложения.
С Рита отново се спогледахме. Но тъй като нито тя, нито аз имахме каквито и да било предложения, не дръзнахме да направим и възражения.
На сутринта станахме към единадесет часа и по време на закуската организирахме военен съвет.
— Рита не бива да излиза от къщи, което означава, че основната работа пада върху нашите плещи — рече дълбокомислено Стас.
— А аз какво ще правя? — попита за всеки случай Рита.
— Можеш да се заемеш с основното почистване на апартамента. — Рита присви устни. — Ще пусна чистачката в отпуск, тъй че ти ще се занимаваш с домакинството.
— Но… — Рита направи слаб опит да защити правата си, ала Стас тутакси я прекъсна:
— Може да ти се наложи да се криеш в гаража.
— Откъде-накъде? — изплаши се тя.
— Боя се, че всички ще бъдем принудени да търпим известни неудобства — въздъхна той. — Рита, можеш ли да готвиш?
— Мога…
— Наистина ли можеш?
— Мога. Маня е тази, която не може да прави нищо, а аз съм добра домакиня.
— Да се надяваме, че е така — не й повярва докрай Стас. — Значи ти отговаряш за домакинството, а ние с Маня ще се заемем с убиеца. Но първо се опитай да си спомниш и най-малката подробност от онзи фатален ден.
— Какво? — изплаши се Рита.
— Разкажи ни още веднъж за вашия скандал със Сева.
— Ами че аз…
— Ще те изпратя в гаража! — озверя Стас и Рита с огромно нежелание повтори разказа си.
А след това Стас й зададе безброй въпроси.
Скоро стана ясно каква е целта му. Той се опитваше да изчисли отрязъка от време, в който бяха убили Сева. Получи се следното: Сева и Рита бяха започнали да се карат някъде около 14:15, скандалът им бе траял двадесетина минути, следователно Рита бе излязла от апартамента в 14:35. Съседката я беше видяла в 15:30, разбира се — ако не грешеше. Рита бе останала в апартамента около двадесетина минути, бе намерила трупа, ужасно се бе изплашила и бе хукнала презглава навън, вземайки със себе си и бейзболната бухалка. Ако нещата стояха по този начин, значи Сева беше умрял в онзи промеждутък от половин час, в който Рита не си е била вкъщи — някъде между 14:35 и 15:05. За този половин час някой бе влязъл в апартамента, беше убил Сева и благополучно се бе изнизал оттам. Оставаше да разберем само още една нищо и никаква дреболия: кой беше той. Стас подходи към този въпрос отговорно.
— Никой не убива хора току-така, за целта трябва да има някаква причина. Това очевидно не е било обир, тъй като нищо не е изчезнало. Нали нищо не е изчезнало? — погледна ни смръщено той.
— Не зная — сви рамене Рита и също се вторачи в мен.
— Мебелите, съдовете и картините си бяха на мястото — израпортувах аз. — Милицията ме изтормози с тези въпроси.
— Ще търпиш. Значи ще изходим от това, че не е имало обир. С какво се занимаваше вашият Сева?
Аз отвърнах на този въпрос със свиване на рамене, а Рита изрази недоумение:
— С нищо.
— Как така, съвсем нищо ли не правеше?
— Ами като че ли не правеше нищо. Когато се запознахме, ме лъжеше, че работи във фирмата „Бялото платно“, дори съм ходила при него на работното му място.
Имаше голям кабинет, а на вратата му висеше табела, на която пишеше, че е търговски директор…
— Тогава защо си решила, че те е излъгал?
— Непрекъснато го разпитвах за работата му, тъй като отделяше прекалено много време за личния си живот и това ми се стори подозрително. На истинските бизнесмени времето никога не им стига, да вземем например нашия татко — той изобщо нямаше време за нищо. А пък този ту ходеше в клуба, ту на сауна, ту на тенис, ту на басейн… Това нормално ди ти се струва?
— Да, програмата му е била доста натоварена — кимна Стас.
— И аз се разтревожих. Не обичам да ме правят на глупачка. Затова наех частен детектив.
— Какво? — възкликнахме ние.
— Наех един следовател — повтори Рита — и срещу триста долара той ми изясни всичко.
— И защо си трая за това досега? — развълнува се Стас. Аз не виждах повод за притеснение, но за всеки случай се навъсих.
— А някой да ме е питал?
— По дяволите… къде са отчетите?
— Какви отчети? — разтревожи се Рита.
— Онези, които си получила от частния детектив?
— Ама за какви отчети говориш? Той ми се обади по телефона и ми каза, че Сева не работи никъде. Той такова… прахосвал живота си. Точно така каза детективът.