Милионерша търси запознанство
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Милионерша търси запознанство». Краткое содержание книги:
Явно убиецът приближава към нея. Дори обаятелният Стас не може с нищо да й помогне. А и самата Маня вече не е в състояние да проумее как ще свърши всичко — дали с фатален изстрел или под звуците на Менделсон…
А аз само въздъхнах:
— Сега не бива да се тревожиш за това. По-добре си спомни за някой приятел на Сева.
— Притрябвали са ми неговите приятели…
— Слушай, никога ли не си виждала Сева с един такъв едър младеж с тъмни коси и конска физиономия, очите му май че бяха кафяви, а пък устните — тънки, абе един такъв неприятен тип.
— Не — отвърна Рита. — Въобще не съм го виждала с никого. Той не ме е запознавал с приятелите си на публични места, а аз не бих допуснала да води никого вкъщи. Само това ни липсваше — да ни ограбят. А ти защо ме питаш за този младеж?
— Видях го със Сева.
— И какво?
— Нищо. — Намръщих се и изведнъж най-неочаквано дори за самата себе си извиках: — Стас…
Рита ме сграбчи за ръката:
— Какво ти става, да не си полудяла?
— В какъв смисъл?
— Да не си посмяла да разкажеш на този нехранимайко за наследството на татко. И гащите от задника ни ще смъкне — можеш да не се съмняваш, само да погледнеш физиономията му и веднага ще разбереш това.
Не успях да й отговоря, тъй като Стас се появи в стаята.
— Видях Сева с един младеж — заговорих бързо, — това стана точно вчера. Те се срещнаха, а сетне тръгнаха към нас — всеки с колата си.
— Защо мислиш, че са тръгнали към вас? — наостри уши Стас.
— Известно време се движех след тях. Не до нашия блок, а до завоя на улица „Милная“. Но беше ясно, че Сева отива вкъщи, а онзи се бе строил зад него.
— Искаш да кажеш, че той е следил Сева, така ли?
— Не — отвърнах след кратък размисъл. — По-скоро се движеше зад него.
— Чакай малко, значи те са се срещнали и са тръгнали към вашия блок, така ли? Но младежът е пазел дистанция… Ами ако все пак е следил Сева?
— Не зная — не настоях на своето аз. — Макар че не се държеше като човек, който го следи. Просто се движеше зад него.
— В колко часа стана това? Помислих малко и убедено отговорих:
— Някъде след един часа. Най-вероятно в един и десет.
— А Рита се е върнала в апартамента…
— Някъде около един и половина. Сева тършуваше из кабинета на татко и това ме възмути. По-нататък знаете какво стана.
— И какво излиза от всичко това? Значи младежът е изпратил Сева до вас и дори може би е влязъл в апартамента…
— А може просто да са били в една и съща посока — прекъснах го аз, защото осъзнах, че имам работа с хора, склонни да фантазират — и затова да са пътували един след друг. Не ги проследих до вкъщи.
— При всички случаи няма да е зле да се срещнем с този младеж. Запомни ли номера на колата му?
— Записах си го — кимнах — на визитката на чичо Витя. А тя е в портмонето ми.
Вместо да се зарадва, Стас най-неочаквано се навъси:
— Защо си го записа?
— За всеки случай.
— Стоп. Значи си видяла Сева с онзи младеж, решила си да ги проследиш и дори си записала номера на колата му. Защо го направи?
— Защото съм виждала този младеж и преди — отвърнах. — Когато един и същи тип започне постоянно да ти се мярка пред очите, волю-неволю започваш да му обръщаш внимание. И изведнъж гледам, че същият този човек говори със Сева…
— А къде си го виждала преди?
— В блока, в който живееше Слава, а после в онзи вход, когато валя дъжд, спомняш ли си?
Стас се замисли за около минута, сетне сви рамене и каза:
— Май че съвпаденията са твърде много.
— Какво имаш предвид? — напрегнах се аз.
— Видяла си го в блока на Слава, а после уж случайно си го срещнала в онзи вход.
— Според теб той ме е следил, така ли? — досетих се най-сетне.
— И двата пъти ли влезе във входовете след теб?
— Да.
— Значи явно те е следил. Или поне има такава вероятност.
— Но защо му е притрябвало на някого да ме следи?
— Нямам представа — сви рамене Стас. — Логично е да се предположи, че е свързано с обира в кафене „Мамините палачинки“.
— Какъв е този Слава? — намръщи се Рита.
— Един мой съученик.
— И как да разбирам всичко това? — възмути се тя. А на мен ми се наложи да й разкажа за ролята на Слава в обира. — И той е убит? — облещи очи Рита. — Я какви неща стават! Слава е бил убит, Сева също е убит — и в двата случая наоколо се мотае този тип.
— Чакай малко, не си фантазирай! — секна я Стас. — Кажи ми, ако обичаш, каква връзка може да има между Сева и този Слава, който бил принуден да събира бутилки, за да се прехранва? Склонен съм да мисля, че онзи младеж е следил Маня. И може би за целта го е наел самият Сева. И затова те са се срещали, за да си обменят информация или пари.