Милионерша търси запознанство
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Милионерша търси запознанство». Краткое содержание книги:
Явно убиецът приближава към нея. Дори обаятелният Стас не може с нищо да й помогне. А и самата Маня вече не е в състояние да проумее как ще свърши всичко — дали с фатален изстрел или под звуците на Менделсон…
— Защо взе бухалката? — попитах я отново. Рита сви рамене:
— И аз не зная защо. Нещо ми прищрака, бях страшно изплашена.
— И я помъкна със себе си.
— Аха.
— И къде е в момента тя?
— Зарових я тук наблизо. Искаш ли да я видиш?
— Да не си полудяла?
— Маня, какво да правя сега? Скоро ще съмне, ще трябва да се махна оттук, страх ме е. Те ще ме арестуват, нали?
— Не съм силна в законите — казах истината аз.
— Татко винаги е твърдял, че само да попаднеш на мушката на ченгетата, душата ти ще извадят.
— Татко не твърдеше, че душата ти ще извадят, а че ще ти измъкнат парите — поправих я.
— Аз нямам пари — въздъхна Рита. — Ще ми помогнеш ли? — Тя произнесе тази фраза страшно жалостиво.
— Разбира се — трогнах се. — Само че не зная как.
— Бих те посъветвал да идеш в милицията — чухме внезапно един глас, който прозвуча съвсем близо до нас.
По време на разговора ни Рита бе запалила цигара и бе отворила прозореца от своята страна, а точно на този прозорец се появи физиономията на Стас и ние с Рита изругахме едновременно:
— По дяволите!…
След което Рита ме погледна натъжено, а аз веднага започнах да се оправдавам:
— Нямам представа… честна дума. Когато излязох, той спеше. Сигурно се е преструвал.
В това време Стас се настани на задната седалка, затвори вратата и заяви:
— Вашата история е толкова глупава, че нищо чудно, ако се окаже истинска.
— Истинска е. От първата до последната дума.
— Значи трябва да отидете при следователя и да се надявате, че правосъдието ще възтържествува.
— А ако не възтържествува? — усъмних се аз. — Ако не възтържествува, тогава какво?
— За съжаление това също се случва. Но човек винаги трябва да вярва в доброто.
— Ще ми се да видя как ти би повярвал в доброто, ако беше на мое място — не много любезно отвърна Рита. — Ченгетата само се чудят кого да тикнат зад решетките. Много им е притрябвало да проучват кое как е било в действителност.
— Значи предпочитате да минете в нелегалност? — подсмихна се Стас. — Виж ти…
— Не мога да мина в нелегалност — изплаши се Рита, — имам клаустрофобия.
— Казах го в преносен смисъл. Надявам се, че сте чували разни неща за героите от нелегалната съпротива?
— Не искам да имам нищо общо с тях. Не искам да влизам и в затвора. Маня, трябва да ми помогнеш.
— Между другото — погледна към мен и напомни Стас — в Наказателния кодекс има член за укриване на престъпници и за умишлено даване на неверни показания.
— Рита изобщо не е престъпник — възразих — и ти не си човекът, който има право да ме заплашва с Наказателния кодекс. Самият ти съвсем неотдавна унищожи една улика, а сега се правиш на поборник за правдини.
— Не можех да допусна любимата ми да…
— А пък аз не мога да допусна Рита да влезе в затвора! — срязах го и за миг в колата се възцари мълчание.
— Ясно — рече най-сетне Стас.
Не се впуснах да уточнявам какво точно му бе ясно. Рита се обърна към него и злобно го попита:
— Кажи, ако обичаш, ти пък откъде се взе?
— Сега или по принцип?
— Какво означава това, което той надрънка за някаква негова любима? — наостри уши мащехата ми, обръщайки се към мен.
— Така проявява чувството си за хумор, а всъщност е всичко на всичко един женкар и само луда жена би могла да му има доверие.
— Хубава работа! — плесна с ръце Стас. — Една откачалка от злоба ти наговори какви ли не глупости за мен и сега аз…
— Значи вие сте влюбен? — прекъсна го Рита. — В Маня ли сте влюбен?
— Разбира се, че съм влюбен в Маня. В кого другиго мога да бъда влюбен?
— Тогава докажи.
— Какво? — смути се Стас.
— Любовта си естествено. Помогни ни в този труден момент. И изобщо измисли нещо, за да ме отървеш от затвора.
— Мадам, влюбен съм във вашата доведена дъщеря, а не във вас…
— Няма значение — подкрепих аз Рита. — Ние с нея сме близки хора и…
— Ясно — кимна той, но този път в гласа му се долавяше известна печал. Въпросното твърдение можеше да се изтълкува по всякакъв начин: например ясно е, че сме близки хора и че очакваме помощ от него, имаше и още много варианти, но без да се наговаряме, ние с Рита избрахме един: „Ясно е, че ще ви помогна!“ — и се вторачихме с надежда в Стас. Той беше смутен. Повъртя се малко на място, отмествайки очи, повъздиша, стрелкайки ни с погледи, и накрая рече: — Добре. Но при едно условие: че ще ме слушате изключително внимателно и ще нравите всичко, което ви кажа. Е, става ли?