Милионерша търси запознанство
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Милионерша търси запознанство». Краткое содержание книги:
Явно убиецът приближава към нея. Дори обаятелният Стас не може с нищо да й помогне. А и самата Маня вече не е в състояние да проумее как ще свърши всичко — дали с фатален изстрел или под звуците на Менделсон…
— Съгласни сме — кимнахме ние, а в моя жест имаше дори прилив на ентусиазъм от радост, че отсега нататък цялата отговорност пада върху него, а не върху мен, та затова и въздъхнах с облекчение.
— Какво ще правим? — тутакси попита Рита, без да му даде възможност да се опомни.
— Не искаш ли да отидеш при следователя? — мрачно уточни той, преминавайки на ти. Вероятно смяташе, че нещастието, което го споходи, му дава право на това.
Впрочем Рита нямаше нищо против тази фамилиарност и бързо отвърна:
— Не искам. И по-добре недей да ме плашиш със следователи, защото и без това се страхувам от затвора. Тъй че измисли нещо друго.
— Първо трябва час по-скоро да се махнем оттук. И да скрием колата ти и теб, разбира се.
— Къде ще ме скриете? — притесни се Рита. Подозирам, че й се привидяха мазета, дълбоки дупки и канализационни шахти. Впрочем един господ знаеше какво би ми се привидяло на мен, ако бях на нейното място.
— Значи тъй, ти тръгваш с мен. Не — отказа се внезапно от идеята си Стас, — така няма да стане. Маня, ти ще тръгнеш с моя джип — рече той с мъка и отчаяние в гласа. Трябва да призная, че за момче като него бе истински подвиг да повери любимата си кола на жена. Аз най-неочаквано се изпълних с уважение към него и дори си помислих, че може би той не лъже за някои неща и изпитва известни чувства към мен. — А ние с Рита ще тръгнем с колата, аз ще карам, а тя ще се скрие между седалките. Ще направим това за всеки случай, да не би да попаднем на ченгета.
Спогледахме се, Рита се премести на задната седалка, без да каже нито дума, а аз заситних към джипа, който беше спрян от другата страна на вагончетата. Стас тръгна да ме изпрати, даде ми ключовете, каза да спазвам дистанция и ако видя ченгета, да не се суетя, а спокойно да спра, а пък той щял да се заеме с преговорите с тях. Според него най-важното беше да изглеждаме оптимистично, та да не би на ченгетата да им хрумне, че се страхуваме от нещо. Изслушах инструктажа, като на най-важните места кимах в знак на съгласие.
— Е, хайде — въздъхна той и добави: — Пази се. — След което ме прегърна и ме целуна в устата, после се отдръпна, въздъхна още веднъж и тръгна, без да се обръща, а аз усетих по бузите си сълзи, избърсах ги и седнах зад волана.
В този момент бях готова да повярвам на Стас, а не на Света и нейните твърдения, че той е женкар, че е голямо миткало и прочее, и прочее… Защото жените са склонни да преувеличават, а отхвърлените жени се превръщат в истински фурии, на които нищо не им коства да излъжат — и това го знаят всички…
Чух шума на работещия двигател и скоро след това видях BMW-то, което тъкмо завиваше иззад вагончетата. Докато задминаваше джипа, Стас ми махна и аз потеглих след него.
До моста пътувах съвсем спокойно, като мислех повече за Стас, отколкото за мисията, която ми бяха възложили. Както и преди малко, този участък от пътя беше тъмен и безлюден и на нито един служител на пътната милиция, в чиято глава имаше капка трезв разсъдък, не би му хрумнало да се домъкне тук. Но когато преминахме през моста, ситуацията се промени. Започнаха да се мяркат фарове, а сетне — и коли. Не бих казала, че движението бе оживено, но все пак… Тъй че беше напълно възможно да се появят и служители на пътната милиция, а няма нужда да ви обяснявам, че те много обичат да спират колите нощем.
Ала моите страхове се оказаха напразни, защото никой не ни спря и след тридесетина минути ние стигнахме до кооперативните гаражи на улица „Глинка“. Стас отвори вратата, вкара BMW-то в гаража, огледа се — същински разузнавач! — и изкомандва:
— Бързо в колата!
С Рита се настанихме на задната седалка на джипа, а той седна зад волана. По лицето му се четеше задоволство. Мисля, че Стас бе приятно изненадан, задето върнах колата му цяла и невредима.
Напуснахме въпросното място с неудържима скорост. Рита не дръзна да задава въпроси, а аз много скоро се досетих, че отиваме в апартамента на Стас или поне се движехме в тази посока. И наистина — пред нас се показа неговият блок, след няколко секунди Стас спря пред входа, а след още няколко ние влязохме в жилището му.
— Стас, богат човек ли си? — озърна се и попита Рита.
— Богат съм, защо питаш? — сепна се той.
— Просто така. От любопитство.
— Бих те посъветвал да съсредоточиш любопитството си върху издирването на убиеца. — С Рита се спогледахме в недоумение, а сетне се вторачихме в Стас. — Какво има? — повдигна вежди той. — Не ме ли разбрахте какво казах?
— Убиеца ли? — тихо рече Рита.
— Нали ти не си убила Сева? — попита я много сериозно той.
— Не — отчаяно завъртя глава тя.