Милионерша търси запознанство
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Милионерша търси запознанство». Краткое содержание книги:
Явно убиецът приближава към нея. Дори обаятелният Стас не може с нищо да й помогне. А и самата Маня вече не е в състояние да проумее как ще свърши всичко — дали с фатален изстрел или под звуците на Менделсон…
— Естествено че намирам — кимна Рита. — Но когато си помисля за татко… вие сте длъжни да го намерите.
— Аз ли съм длъжен? — облещи се Стас.
— Нали ти сам поиска да ни помагаш? — възмути се тя.
— Разбира се, само че все пак не е ставало дума, че ще трябва да търся покойния ви баща. Хайде да оставим някаква работа и на милицията — нали и те трябва да се занимават с нещо в свободното си време.
— Това ще е и краят ми! — направи заключение Рита и се стовари във фотьойла. — А ти какво мислиш? — обърна се към мен.
— Какво мога да мисля? Разбира се, че ми се ще татко да се върне на мястото си и никой да не смущава покоя му.
— Точно така — оживи се тя. — И какво смяташ да предприемеш?
— Мисля, че ако е работа на Севрюгин, той скоро ще се появи. А нещо ми подсказва, че е точно така. Но този мошеник е трудно да бъде открит, тъй като ние не знаем нищо конкретно за него, освен съмнителното му твърдение, че с стар приятел на баща ми. Значи ни остава само да чакаме.
— Добре — кимна след кратък размисъл Рита, а Стас попита:
— Мога ли да зная кой е този Севрюгин?
— Нали чу — приятел на нашия татко.
— И с каква цел е отмъкнал покойния ви родител?
— Попитай него, ако ти падне сгода. Сигурно е искал да се убеди, че татко е мъртъв.
— А татко мъртъв ли е? — полюбопитства наивно Стас. С Рита се спогледахме и мащехата ми отговори с достойнство:
— Не бива да се шегувате с такива неща, младежо!
— Моля за извинение — поклони се той, удряйки пети, и се обърна към мен: — Ще вървим ли или двете ще се отдадете на мъката си?
— Да вървим — съгласих се бързешком и веднага след като се озовахме в колата, попитах: — А къде ще вървим? Да не би да имаш някакъв план?
— Че откъде може да се вземе този план? — обиди се Стас. — Предлагам първо да посетим фирма „Бялото платно“, след като Сева е работил в нея и е влагал парите си там. Може да успеем да напипаме нещо…
— Не ми се вярва особено — усъмних се аз. — Какво общо има с всичко това някаква си фирма?
— Общото се крие най-вече в обстоятелството, че нейният собственик е мой познат. Мисля, че няма да откаже да ни направи услуга. Докато ти си общуваше с ченгетата, аз му се обадих по телефона и той вече ни чака в кафене „Елвис“. Тъкмо ще хапнем нещо.
Кафенето изглеждаше доста луксозно, а младият мъж, който ни чакаше — много солидно. Беше облечен със скъп костюм, носеше вратовръзка на райета и златни копчета на маншетите си. Последното според мен вече беше прекалено, но общият му вид като цяло не беше зле. Щом ни зърна, мъжът стана и протегна ръка на Стас, разглеждайки ме с интерес.
— Иван Сергеевич Головкин — представи ми го Стас. — А това е Маня. Мащехата й е изпаднала в голяма беда… Всъщност вече ти го казах. Много разчитам на твоята помощ.
— Не съм сигурен, че ще мога да ти помогна, но ще се опитам — рече Иван Сергеевич.
Настанихме се край масата и дадохме поръчката си. Известно време мъжете си поговориха за неща, които нямаха никаква връзка с нашата поява тук, и едва когато аз започнах притеснено да се въртя на мястото си, благоволиха да преминат към най-важното.
— Фамилията Лукин говори ли ти нещо? — попита Стас. — Всеволод Николаевич Лукин.
— Общо взето, говори ми — отвърна с насмешка Головкин.
— Приятелката му твърди, че е работил при теб.
— Нали ми каза, че е бил убит? — уточни Иван Сергеевич. — Правилно ли съм те разбрал?
— Правилно си ме разбрал. Убили са го в апартамента на Маня и обвиняват за това мащехата й, която по съвместителство се явява и негова приятелка. Ние много се съмняваме, че това е така и…
— И се занимавате с глупости — каза отново с насмешка Иван Сергеевич. — Стас, ти си умен човек и не може да не знаеш, че убийствата трябва да се разследват от ченгета. — На това място той премести поглед към мен, сетне се обърна към Стас и кимна. — Добре де. Естествено наясно сте, че всичко, което ще кажа сега, ще си остане между нас.
— Естествено — оживи се Стас, а Головкин продължи:
— Значи тъй. Лукин се водеше на щат при нас или като мениджър, или като нещо такова. И получаваше за това пари. Една част от парите му давахме по ведомост, а другата част — в плик. Всеки месец. Самият аз никога не съм се срещал с него и честно казано, не знаех фамилията му. Проявих интерес към нея едва след като ти ми се обади.
— Но той работеше ли при вас или не? — намръщих се аз.
Мъжете се спогледаха и втренчиха в мен пълните си със съжаление погледи.
— Разбира се, че не работеше при нас — усмихна се Иван Сергеевич.
Трябва да призная, че усмивката му беше страхотна, а зъбите му вероятно бяха изкуствени, защото истинските не могат да изглеждат по този начин. За нещастие много неща в този свят предизвикват съмнения, като например тази усмивка и думите на Иван Сергеевич.