Магьосникът Куестър Тюс

— О, да, много ми е приятно да се запозная с теб…, Уилоу — заекна Майлс.

— Уилоу е от Отвъдната земя, Майлс — поясни Бен. — Оттам, където живея сега. Тя е силфида.

Майлс го изгледа.

— Какво е тя?

— Силфида. Смесица между горска нимфа и воден дух.

— Разбирам — Майлс се усмихна с явно неудобство. — Но тя е зеленокожа, Док.

— Просто такъв й е цветът на кожата — на Бен изведнъж му стана неловко. — Предлагам ти да седнем на дивана и да видим какво си донесъл, Майлс.

Майлс кимна, без да откъсва поглед от Уилоу. Силфидата му се усмихна, след което се обърна и влезе в спалнята.

— Хубаво, че дойдох тук да си поговорим, Док, и да видя това момиче, вместо ти да ми разкажеш за нея по телефона — тихо каза Майлс — защото иначе сигурно щях да бъда изкушен завинаги да те отпиша като неоспоримо луд.

Бен се усмихна.

— Не мога да те виня — той се отпусна на дивана и махна на Майлс да седне до него.

— Значи силфида, а? — Майлс поклати глава. — Значи цялата тази история за някакъв си магически свят с дракони и вълшебни същества се е оказала в края на краищата истинска, така ли?

Бен въздъхна.

— Поне отчасти.

— Боже мой — Майлс бавно се отпусна на дивана до него със слисана физиономия. — Нали не се шегуваш с мене? Значи този свят съществува наистина? Да, така ли? Виждам го по лицето ти. А онова момиче… тя е, ами, много красива, различна, каквато човек би си представил, че може да живее в един вълшебен свят. По дяволите, Док!

Бен кимна.

— По-късно ще поговорим за всичко това, Майлс. Получи ли информацията, която те помолих да потърсиш? Имаше ли късмет?

Майлс се бе загледал в Уилоу през вратата на спалнята, когато тя свали халата и влезе под душа.

— Ах, да — каза най-сетне той. Той отвори куфарчето си и извади от там оранжева на цвят папка. — Ето какво могат да кажат следователите за характера на този Майкъл Ард Ри. И можеш да ми повярваш, той е характер с главно Х.

Бен взе папката, отгърна я и бързо започна да преглежда съдържанието й. Първата страница предлагаше най-общи биографични сведения. Майкъл Ард Ри. Къде е роден, кои са неговите родители, възраст, ранни години — всичко това беше неизвестно. В момента бе финансист, занимаващ се предимно с частни сделки. Богатството му възлиза на двеста двайсет и пет милиона долара. Живее извън Удънвил, Вашингтон — Вашингтон ли? — в замък, който е бил купен от Великобритания и прекаран по море камък по камък. Неженен. Няма хоби, не посещава клубове, нито обществени организации.

— Няма кой знае какво — забеляза Бен.

— Чети нататък — каза Майлс.

И той продължи да чете. От втората страница нататък започна да става интересно. Майкъл Ард Ри поддържал своя частна войска. Участвал във финансирането на няколко размирици в чужди страни. Беше собственик на някои банкови институции, на големи военни корпорации и дори на няколко чуждестранни индустрии, субсидирани от правителството. Допускаше се, че може би участва и в други, но нямаше сигурни доказателства. Бил е обвиняван в различни криминални престъпления, предимно измами, насилие, макар да се споменаваше и нещо за зверско отношение към животните, но такъв иск не бе предявяван официално към него. Оказа се, че пътува много, винаги с бодигард и винаги с частен транспорт. Бен затвори папката.