Магьосникът Куестър Тюс

— Гледай! — прошепна Календбор със задоволство. Роговете виеха така, че цялата земя се тресеше, но трусовете бяха най-силни на височината, където се издигаше оскърбителната крепост. Крепостта цяла се разтърси като ранен звяр. По сглобките й се появиха пукнатини и каменните блокове започнаха да охлабват. Календбор и Куестър Тюс застанаха нащрек. Звуците на роговете се надигнаха и конете започнаха да се изправят на задните си крака и да цвилят и Календбор здраво хвана юздите и на двата коня, за да ги задържи да не избягат.

— Демонско изчадие! — викна лордът на Риндуеър с див рев.

Роговете изсвириха още по-високо и навсякъде наоколо им в земята зейнаха процепи и дълбоки пукнатини.

Височината цялата се разтърси и кулата се превърна в лавина от свличащи се камъни. Отвътре се чуваха стенания на хора. Стените се взривиха и превърнаха в купчини чакъл само за секунди и цялата кула се срути. Свлече се в долината и в речните води и изчезна.

Тогава роговете също изчезнаха и престанаха да вият. Отново настъпи тишина. Навсякъде всичко притихна и опустя, с изключение на хората от Риндуеър, които бяха загубили ума и дума от страх, и облака дим и прах, който се издигаше над останките на унищожената кула.

Черньото прекоси реката отново и се качи на устието на бутилката, със злостна и нагла усмивка.

— Готово, господарю! — просъска той. — Както ми заповяда!

Лицето на Календбор цялото се оживи от вълнение.

— Да, демоне! Голяма сила, а!

— Твоя е тази сила! — поласка го Черньото. — Твоя е и ти можеш да правиш с нея, каквото си поискаш!

За Куестър Тюс така и нямаше особено значение каква физиономия се изобрази на лицето на Календбор, когато чу тези думи.

— Календбор… — опита се нещо да каже той. Но едрият мъж му махна с ръка да не говори.

— Хайде обратно в бутилката, дребосък — заповяда той. Черньото покорно се скри от погледа и Календбор отново сложи запушалката.

— Спомни си какво ми обеща — за пореден път Куестър се опита да си вземе бутилката, като се изпъчи напред.

Ала Календбор я дръпна от него.

— Да, да, Куестър Тюс! — викна насреща му той. — Но само щом свърша с нея! Само тогава. Може да ми потрябва и за друго.

Без да дочака отговора на магьосника, той се качи на коня си и бързо препусна. Куестър Тюс остана безмълвно загледан подире му. Той се обърна за последен път да погледне към развалините, където само преди малко се бе издигала кулата. Толкова хора загинаха, каза си той. А Календбор дори и не помисли за тях.

Той поклати глава угрижено и отново възседна подплашената си сива кобила.

Вече ясно разбираше, че Календбор никога няма сам да му върне бутилката. Трябваше да му я отнеме.

Върна се в Риндуеър, оборен от мисли. Денят бе отминал, почти без той да усети, и вече се спускаше вечерта. Вечеря в стаята си, заедно с гномите и Парснип. Календбор с удоволствие го остави там, като не настоя особено на неговото присъствие в трапезарията за вечеря. Самият Календбор не се появи на вечеря. Явно за господаря на Риндуеър имаше далеч по-належащи дела.