Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
Куестър помогна на коболда да пропълзи вътре и заедно започнаха да изпробват възлестото въже от единия му край, като го окачиха на кука в стената. И другите вече бяха се събудили и Куестър бързо изшътка на гномите да пазят тишина. Само това му трябваше — точно сега Филип и Сот да се разхленчат. Те бързо и мълчаливо се заеха с работа и въжето беше твърдо закрепено само след минути. Подир туй всички се спуснаха през прозореца един след друг, като се прикрепяха с ръце за крепостната стена. За коболдите и гномите спускането не представляваше особено затруднение и само Куестър беше принуден да положи известно усилие.
След като се спуснаха долу, те тръгнаха подир Буниън покрай крепостната стена до една стълба и се промъкнаха през подземен проход, който ги изведе до желязна врата, извеждаща вън от крепостта. Промъкваха се в тъмното, като се стремяха да се крият под сенките, и така стигнаха края на селището и се озоваха край заслона, където ги чакаха конете и товарните мулета, които Буниън, кой знае как, беше успял да доведе дотук.
Куестър се качи на сивия кон, сложи Филип и Сот заедно на Юрисдикция, остави другите животни на грижите на Парснип и даде сигнал на Буниън да ги води. Бавно и предпазливо те се запромъкваха през спящото селище, прекосиха моста и изчезнаха в нощта.
— Сбогом и прав ти път, лорд Календбор! — извика Куестър назад, след като се бяха отдалечили на безопасно разстояние сред поляните.
Настроението му вече се беше доста подобрило. Беше успял да се измъкне заедно с приятелите си от една много тежка ситуация, преди да им се е случило нещо лошо. Той съвсем леко заобиколи факта, че всъщност Буниън ги беше освободил, като си каза, че всичко е станало възможно благодарение на неговото водачество. Вече бе свободен да се върне към задълженията си и да поеме отговорностите, които му бяха поверени. Тепърва щеше да покаже на Негово Величество краля на какво е способен!
Но имаше един неразрешим проблем. Оказа се, че в края на краищата изчезналата бутилка не е в Буниън. Откраднал я беше някой друг — някой друг, който също както и Буниън, беше способен да влезе и да излезе в една силно охранявана стая, без да бъде забелязан.
Куестър Тюс сбръчка бухалското си лице замислен. Но кой ли би могъл да бъде това?
ШОУТО ЗАПОЧВА
Когато след дълго чакане телефонът позвъни, Бен Холидей за малко не си счупи крака, като се блъсна в един стол, забързан да не го изтърве.
— Дявол да го вземе! Ало!
— Док? Е, най-сетне пристигнах — каза Майлс Бенет в слушалката. — Долу във фоайето съм.
Бен дълбоко и звучно въздъхна от облекчение.
— Слава богу!
— Да се кача ли?
— Веднага.
Той остави слушалката, отпусна се на дивана и започна да си разтрива ударения крак, достоен за окайване. Бе дочакал спасението! От четири дни насам чакаше Майлс да се появи с информация за Майкъл Ард Ри и Абърнати — четири безкрайно дълги дни, в които бе затворен в Шангри-Ла като в пищен затвор. Майлс му бе изпратил обещаните пари, тъй че поне не се наложи да гладува и да го изхвърлят. Но не можеха да напускат стаята си за повече от час-два на ден — и то или късно вечер, или рано сутрин. Уилоу просто привличаше твърде много внимание.
А освен това силфидата не се чувстваше добре, още откакто бяха пристигнали от Отвъдната земя.
Той погледна към нея, седнала гола на балкона, озарена от слънчева светлина, току пред плъзгащата се стъклена врата, която се отваряше към хола на апартамента им. Тя седеше там всеки ден, понякога с часове, като гледаше навън към пустите пространства, изложила лице на слънцето, без да помръдва. Изглежда това й помагаше и той я оставяше да се излага по този начин на слънце. Предполагаше, че това може да е свързано с нейната аморфна физиология, че слънцето е полезно за нейната природа, която имаше нещо общо с растителния и животинския свят. Но въпреки това, тя изглеждаше вяла и отпусната, цветът на лицето й не беше никак добър, и колкото и да бе странно, постоянно се чувстваше обезсилена. Понякога губеше чувство за ориентация. И той много се тревожеше за нея. Започваше да си мисли, че има нещо или нещо липсва в околната среда на неговия свят, което е причината за този неин проблем. Копнееше час по-скоро да реши въпроса с Абърнати и липсващия медальон, за да може да върне Уилоу в Отвъдната земя.
Стана, влезе в банята и си наплиска лицето със студена вода. Не беше спал добре през последните няколко дни, защото беше твърде затворен, нетърпелив да предприеме нещо и да сложи край на цялото това чакане. Избърса се и се загледа в огледалото. Изглеждаше напълно здрав, като се изключат очите. Очите му бяха заприличали направо на понички. Дължеше се на недоспиването и на това, че изчиташе по две-три романчета на ден, за да не мисли за проблемите, които можеха да го доведат до лудост.