Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— И да е имало нещо, то е било в специални отдели — с цвилене въздъхна Гаврисом. — Имперските сили получиха заповед да унищожат точно тях, преди да се оттеглят.
— Просто се надяваме някъде да е останало копие.
— Не особено основателна надежда.
— Така е — не можеше да не признае Лея. — Фейлия, колко време ще е нужно на обединените племена, за да се изправят на крака?
— Засега се предвижда да изплатим главницата за три месеца — отговори ботанецът. — Но тогава финансовото ни положение далеч няма да е такова, каквото се смята, че е.
Гаврисом издаде дълбок гърлен звук.
— Колко време ще мине, преди да бъдете в състояние да пристъпите към търсене на свят за каамасците? — попита Лея, барабанейки по електронния си бележник.
Фейлия затвори очи.
— Може би десет години. А може и никога да не бъдем в състояние.
— Иска ми се да можех да ви дам съвет, президент Гаврисом — каза Лея. — За момента обаче не виждам ясен изход.
— Мога ли да се надявам да потърсите по-задълбочено решение в Силата? — попита президентът.
— Бъдете сигурни, че ще опитам — увери го Лея. — Но едно е ясно — в близко бъдеще ботанците няма да са в състояние да отговорят на изискванията на тази петиция.
— Вярно — мрачно се съгласи Гаврисом. — Ще се опитам да спечеля малко време.
— Как? Като предизвикате дебат ли? — попита Лея. — Това може да се окаже рисковано.
— Извънредно рисковано — съгласи се президентът. — Ако някой предложи петицията като официален законопроект, току-виж целият Сенат я ратифицирал. Нямам никаква възможност за лавиране.
Лея направи гримаса. Гаврисом нямаше възможност за лавиране, а ботанците — още по-малко. Изборът им бе дали да създадат нов свят за каамасците, или да се изправят пред последствията от незачитането на закон на Новата република.
— Но както ви е известно, президентът не е напълно лишен от средства — продължи калибопът. — Има парламентарни трикове, които също могат да се приложат. Вероятно ще успея да задържа нещата за известно време.
— Но не за следващите десет години — погледна към Фейлия Лея.
— Не.
— Е — каза Гаврисом след кратка пауза, — засега не можем да направим много. Но искам реалните финансови отчети на обединените племена, които потвърждават описаната от съветник Фейлия картина. Съветник Органа Соло, ще приемете ли да отидете до Ботауи с такава мисия?
— Аз? — изненадано възкликна Лея. — Аз не съм финансов експерт.
— Баща ви Бейл Органа не може да не ви е предал основните знания, когато сте били малка — отвърна Гаврисом.
— Само основните — съгласи се Лея. — Нищо повече.
— Те са достатъчни — увери я калибопът. — Измамите ще бъдат във фалшифицираните документи, не в истинските — той махна към Фейлия с едно от крилата си. — Ще й бъде осигурен достъп до истинските данни, нали?
— Разбира се — каза ботанецът. Козината му настръхна нещастно. — Ще предупредя вождовете на обединените племена за пристигането ви.
— Не! — отсече президентът. — Не бива да има никакво предупреждение.
Очите на Фейлия блеснаха.
— Засягате честта на вождовете, президент Гаврисом!
— Разбирайте го, както желаете — отвърна калибопът. — Те не бива да са предизвестени. И не забравяйте, че съветник Органа Соло е рицар джедай. Ако вождовете не са изненадани от пристигането и искането й, тя веднага ще го разбере.
Лицето на Лея остана безизразно. Никога не й е било лесно да разбере дори и обикновените ботанци и не беше сигурна, че на ботанските вождове ще им проличи дали са били предупредени. Но Фейлия, разбира се, не знаеше това.
— Ясно — промърмори той. — Кога ще тръгне?
— Възможно най-скоро — отговори Гаврисом. — Съветник Органа Соло?
— Вероятно за няколко часа ще успея да се приготвя — отвърна Лея и прехвърли наум какво щеше да й е нужно. Хан може би щеше да поиска да дойде с нея. Това би било добра възможност двамата да прекарат малко време заедно. — Чуй и ногрите ще се грижат за децата.
— Ногрите — измърмори Фейлия. В гласа му се прокрадна нотка на горчивина. — Трябваше да убият онзи деваронианец още на Уейланд. Тогава нямаше да се случи нищо.
— Деваронианецът не е направил нищо, с което да заслужи смъртта си — тихо каза Гаврисом. — А и бездруго в галактиката вече са извършени премного убийства.
— Още ще има — мрачно пророкува Фейлия. — Толкова голяма цена ли беше един живот, за да се спести всичко това?
— За онези, които искат да останат цивилизовани, има само един отговор на този въпрос — президентът сви крилете си в положение за почивка. — Благодаря и на двама ви, че дойдохте, съветници. Отново ще поговорим.