Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
Мислеше за нея. Йенефер се усмихваше, заслушана в мислите му. Заради тази усмивка лунната сянка на нейните мигли върху бузите й потрепваше.
— Къща? — попита изведнъж Йенефер. — Каква къща? Имаш къща? Искаш да построиш къща? О… извинявай. Не биваше да…
Той мълчеше. Ядосваше се на себе си. Мислейки за нея, неволно й беше позволил да прочете мислите му за нея.
— Красива мечта. — Йенефер нежно го погали по ръката. — Къща. Собственоръчно построена къща и аз и ти — в нея. Ти би отглеждал коне и овце, а аз щях да се занимавам с градината, да готвя и да разчесвам вълната, която щяхме да продаваме. За парите, получени от вълната и от отглежданите земеделски продукти, щяхме да купуваме всичко необходимо, като например медни гърнета и железни гребла. От време на време щеше да ни посещава Цири с мъжа си и трите им деца, понякога щеше да отскача за няколко дни и Трис Мериголд. Щяхме да остаряваме красиво и с достойнство. А когато ми стане скучно, ти щеше да ми свириш вечер със собственоръчно направена пищялка. Както всички знаят, свиренето на пищялка е най-доброто лекарство против лошо настроение.
Вещерът мълчеше.
Магьосницата се изкашля тихо.
— Извинявай — каза тя след малко.
Той се надигна, облегна се на лакътя си, наведе се и я целуна. Тя се обърна рязко и го прегърна.
— Кажи нещо.
— Не искам да те загубя, Йен.
— Но аз съм твоя.
— Обаче тази нощ ще свърши.
— Всичко някога свършва.
„Не — помисли си той. — Не искам да бъде така. Уморен съм. Твърде уморен, за да приема перспективата за краищата, които са начала, изискващи да се започне всичко отново. Бих искал…“
— Не говори. — Тя бързо покри устните му с пръсти. — Не ми говори за това какво би искал и за какво мечтаеш. Защото може да се окаже, че не мога да изпълня желанията ти, а това ще ми причини болка.
— А какво искаш ти, Йен? За какво мечтаеш?
— Само за достижими неща.
— А аз?
— Ти вече си мой.
Той мълча дълго. И дочака мига, в който тя прекъсна мълчанието.
— Гералт?
— Ммм?
Люби ме, моля те.
Отначало, наситени един от друг, и двамата бяха изпълнени с фантазии и находчивост, идеи и новаторства, търсеха нещо ново. Както обикновено, бързо се оказа, че това е хем твърде много, хем твърде малко. Разбраха това едновременно и продължиха просто да се любят.
Когато Гералт дойде на себе си, луната продължаваше да е на мястото си. Цикадите бръмчаха яростно, сякаш и те искаха с безумие и самозабрава да преборят тревогата и страха си. От един близък прозорец в лявото крило на Аретуза някой, жадуващ да заспи, се развикваше, призовавайки към тишина. От по-далечен прозорец от другата страна някой, явно с артистична душа, ентусиазирано ръкопляскаше и сипеше поздравления.
— Ох, Йен… — прошепна вещерът с упрек в гласа.
— Имах си повод… — тя го целуна, а после притисна буза към възглавницата. — Имах си повод да крещя. Така че крещях. Тези неща не бива да се потискат, защото това е нездраво и противоестествено. Прегърни ме, ако можеш.
Четвърта глава
ТЕЛЕПОРТАЛЪТ ЛАРА, наричан също Порталът на Бенавент, на името на открилия го магьосник, се намира на най-горния етаж на Кулата на чайката на остров Танед. Неподвижен, периодично активен. Принцип на действие: неизвестен. Местоназначение: неизвестно, вероятно променено в резултат на саморазпадането; при активиране са възможни многобройни разклонения или разсейвания.
Внимание: телепорталът е хаотичен и смъртно опасен. Експериментите са абсолютно забранени. В Кулата на чайката и в близката й околност е забранено използването на магия, особено телепортираща. По изключение Капитулът разглежда молбите за влизане в Тор Лара и изследване на телепортала. Молбите трябва да бъдат подкрепени със започнати научно-изследователски проекти и специализации в съответната област.
Библиография: Джофри Монк, „Магията на Стария народ“; Имануел Бенавент, „Порталът в Тор Лара“; Нина Фиораванти, „Теория и практика на телепортацията“; Рансант Алваро, „Порталът на тайните“.