Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие». Краткое содержание книги:
Тя погледна първо мен, а после Докс и с едновременно сладък и леко дрезгав глас изрече:
— Здрасти. Аз съм Тиара.
Акцентът й беше силно тайландски.
— Здрасти, Тиара — отвърна Докс и я дари с широка усмивка. — Аз съм Боб, а този тук е Ричард. Но повечето му викат Дик — погледна ме и се ухили още по-широко.
Момичето протегна ръка на Докс и той я пое. Протегна и на мен. Поех пръстите й и ги стиснах леко. Възглавничките им бяха меки, без мазоли. Докато измъкваше ръката си от моята, огледах китката й. Пръстите й бяха дълги, с идеален маникюр, а светлината се отразяваше в ноктите й като в скъпоценни камъни.
— Би ли желала да се присъединиш към нас с Дик за едно питие? — попита Докс.
Момичето се усмихна лъчезарно и извърши някакви микроскопични поправки в прическата си.
— Да, много ще ми е приятно.
Сигурно само това знаеше на английски. Това, а може би и „Ох, какъв голям хуй! О, толкова много ме празниш!“, и други подобни шекспировизми на занаята.
Станах и й предложих моя стол, който беше до този на Докс, след което погледнах към тоалетните.
— Заповядайте — казах. — Аз отивам до едното място. Тъкмо да се запознаете.
Момичето кимна и седна до Докс. Той се ухили.
— Е, благодаря ти, Дик.
В действителност нямах особена нужда от тоалетната. Просто исках да огледам помещението от други стратегически точки. Да видя нашата маса така, както може би друг я наблюдаваше. Щях да се почувствам по-добре.
„Браун Шугър“ има две зали отзад и аз ги проверих. И в двете беше пълно с тайландци на средна възраст, които разговаряха, ядяха и се смееха похотливо. По масите в нашата зала имаше с нищо незабележителни чужденци и тайландци между двайсет и четирийсет години. Никой не задейства радара ми. Но нещо продължаваше да ме гложди. Не много, но все пак.
„А може просто да си нервен. Не си свикнал да излизаш с компания и някой да дойде непоканен.“
Може би. Използвах тоалетната и се върнах. Докс и девойката си бяха поръчали нови питиета. Държаха си ръцете и си шепнеха нещо. Е, май все пак щях да завърша вечерта сам.
Приближих се и заявих:
— Чувствам се малко уморен.
Момичето вдигна поглед към мен. От този ъгъл високата яка на блузата се отдръпна леко от шията й. Под гладката кожа забелязах леката издутина на крикотироидния хрущял — адамовата ябълка.
Мамка му, помислих си. Изведнъж разбрах какво ме ядеше. С усилие потиснах смеха си.
— О, Дик, има време да си лягаш. Сядай тука, може и ти да се позабавляваш.
О, определено ще се позабавлявам. Това поне е сигурно. Усмихнах се и се опитах да сподавя идиотската усмивка, за която настроението ми внезапно настоя.
— Ами, добре. Ще чуя още едно-две парчета.
— Ето — Докс посочи стола срещу себе си. — Седни. Ние с Тиара пием столична. Ти искаш ли още едно уиски?
— Защо не?
Докс махна на сервитьорката и великодушно поръча по още едно за всички. Двамата с Тиара отново сведоха глави един към друг и се заеха да си гукат.
Е, щеше да е направо страхотно. Не знаех с какво съм заслужил такова забавление, но ето го. И щеше да става все по-весело.
Питиетата дойдоха. Наслаждавах се на моето мълчаливо, насочвах вниманието си ту към бара, ту към залата, ту към погълнатите в разговора си мои компаньони по чашка. Ръката на девойката беше изчезнала под масата. От наклона на телата им отсъдих, че пръстите й са поне върху бедрото на Докс. А може и да бяха доста по на север.
Момичето му прошепна нещо на ухото. Той кимна. Тя ми се усмихна, стана, извини се и закрачи към тоалетните.
Докс погълна остатъка от водката си и се наведе през масата. Лицето му се беше зачервило.
— Е, готин, ще ми липсваш, но дългът ме зове.
Усмихнах се.
— Напълно те разбирам. Сигурен съм, че ще я ощастливиш.
— Е, и тя несъмнено ще ме ощастливи. Видя ли я, бе? Кога за последно си виждал такава красавица? Малко е плоска в бюста, но това изобщо не ме тревожи. Сигурен съм, че останалите й очарования ще компенсират този недостатък.
— О, със сигурност. Убеден съм, че в останалите неща е доста… надарена. — Не ми беше лесно да говоря спокойно. Една мимика, едно подхилване и щях да избухна в ураганен смях.
— Благодаря за разбирането, човече. Време е младата дама да изживее приключението на живота си. От тази нощ нататък всичко останало ще я разочарова, но такава е цената на любовната нощ с Докс.
Кимнах, Знаех, че ако си отворя устата, ще изригна.
Трябва да беше изтълкувал мълчанието ми погрешно.
— Слушай, не е нужно да прекарваш нощта сам. Не изглеждаш зле, а дамите ще разберат за някои ощетени части чак когато стане прекалено късно. Защо не забършеш някоя.