Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие». Краткое содержание книги:
Част от мен, по-голяма част, отколкото ми се щеше, искаше да го остави да си строши главата. И бих дал какво ли не да съм там в момента на истината. Но той беше добър приятел. По дяволите, беше ми спасил живота. Не можех да постъпя така с него, колкото да си го заслужаваше.
Затворих очи и вдишах дълбоко.
— Докс. Тя е катой.
Катой, или „жена-момче“, има много значения — от мъж, който от време на време обича да носи дамски дрехи, та до такъв, който е претърпял операция за смяна на пола и понастоящем е на практика жена. Намират се из цял Тайланд и като цяло са нормално приети в обществото, макар понякога присъствието им да не е желателно. Независимо от различията, общото помежду им е, че Докс едва ли би пожелал да си легне с някой катой.
Той се намръщи леко и вирна брадичка.
— Виж какво, не ти прилича. Недей да ми проваляш вечерта само защото ти не си докопал нищо.
— Видя ли й ръцете? Не ти ли се струват малко големшки за ръста й? А какво ще кажеш за адамовата ябълка? Жените нямат адамови ябълки, а тя е с висока яка, за да я крие.
Известна част от червенината му избледня.
— Не се ебавай с мен.
Поклатих глава и сподавих кикота си. Съвсем навреме, момичето се върна от тоалетната. Докс се изправи и се обърна към нея.
— Скъпа, този тук мисли… мисли…
Усмихнах се мило и я погледнах.
— Просто не исках да стават недоразумения. Боб не знае, че си катой.
Тя също ми се усмихна, след което обърна широко отворените си очи към Докс.
— Ти не харесва катой?
Лицето на Докс изгуби още малко цвят.
— Аз… аз… — заекна.
— Аз мисли ти знаеш. Затова не казва.
— Не, не знаех! — измъчено отвърна той.
— Повечето мъже — няма проблем. Когато тъмно…
— Аз не съм такъв.
Тя продължи да се усмихва.
— Моля, скъпи? Аз те харесва.
Физиономията на Докс бе изкривена като от физическа болка.
— Виж какво, не искам да съм груб, но не може ли просто да си тръгнеш?
Тя се поколеба, но кимна.
— Добре. Благодаря за питиета с мен.
— Моля — отвърна Докс с интонация, побрала всичкото нещастие на света.
Тя стана и излезе от клуба, несъмнено разочарована, че си е пропиляла времето с Докс. А той приличаше на прострелян в корема.
Свлече се на стола си и ме погледна.
— Ти кога забеляза ръцете и шията й? Май доста време ме остави да се правя на идиот.
— Докс, мислех, че си се сетил. Беше очевидно.
— Не беше очевидно. Съвсем не.
— Сигурен ли си, че не искаш да я заведеш в хотела? Ако побързаш…
— Сигурен съм, мътните те взели.
— Абе, все трябва да си знаел. На някакво ниво.
— Не съм знаел на никакво ниво, докато ти не ми каза.
— Сериозно? Не ми ли каза, че била малко плоска? А и не разбирам как си пропуснал ръцете и адамовата ябълка. Докс, направо й го пишеше на челото.
— Не, не й го пишеше на челото. Макар според мен да е задължително да си го пишат.
Усмихнах се.
— Можеше да ти хареса.
— Престани.
— Искам да кажа, че ако само ти беше направила свирка, изобщо нямаше да разбереш. Щеше да получиш най-доброто духане в живота си. Щеше да стане един от най-скъпите ти спомени — разсмях се. Повече не издържах. — И само за него щеше да ми разправяш.
— Ти ще пиеш ли още едно. Аз имам нужда.
— Колко пъти, Докс? Това е въпросът. Колко пъти досега?
Той махна на сервитьорката за още две питиета, след което потръпна.
— Леле, отървах се на косъм. Щях да ти благодаря, ако се беше намесил по-рано и не се кефеше толкова.
— Аз да се кефя?
— Да бе. Много смешно — той погълна водката си на един дъх и отново потръпна.
Зачудих се дали да не продължа с нещо от сорта как с целия си богат опит в региона, без да иска за малко да изчука педераст. А може би не без да иска. Но изглеждаше толкова нещастен, че реших да го оставя на мира.
Оркестърът засвири отново. След няколко минути Докс се наведе към мен.
— Ако нямаш нищо против, смятам да поразнообразя малко. Ако искаш, ела с мен, но не знам дали ще ти хареса там, където отивам.
— Девойки без сутиени с номера по бикините?
— Много вероятно, бих казал.
— Хубаво. Като са голи, ще имаш по-голям шанс да провериш… знаеш какво.
Той се намръщи.
— Идваш ли?
— По-добре иди сам. Не ми се ще да се мотая в краката на мъж, решил да завоюва обратно мъжествеността си. Но от друга страна, кой ще те светне, ако попаднеш на още някой…
— Ще се оправя сам, северен дегенерат такъв.
Усмихнах се и протегнах ръка.
— Добре. Ще говорим утре сутрин.
— Утре сутрин.
Стиснахме си ръцете. Той стана, хвърли неколкостотин бата на масата и пое към вратата.