Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
И дори само да се види как с безкрайно търпение, знание и умение се лепи този лък, а и само да се разкаже как това се прави — пак човек би трябвало да има добра вечеря, много кумис и доволно време.
И княз Слав пое лъка от ръцете на Терес и поиска да го запъне. Не можа, защото лъкът се виеше в ръката му. И князът разбра, че го наричат „лък, който се измята“ не само защото обръща без тетива крилата си назад, а защото се мята в ръцете на неопитен стрелец. И като опря единия край в корема си, князът сви другия край и тъкмо да закачи примката на тетивата във вдлъбнатината, и лъкът отскочи от ръцете му. А Терес го взе, притисна единия край в бедрото си, закачи тетивата и като дръпна с пръст по нея, остави я да попее.
И тракиецът каза на славянина:
— Този лък е като ума на конника. Нашият лък е от цяло извито дърво, а този лък е стъкмен от дърво, рог, ремък, клей — докато стане едно цяло. Гъвкав е, но се измята. Стреля далеч, но за този, който умее. Такъв е и умът на конника — съставен от притчи, обичаи, прищевки, гордост, покорство и какво ли не още. По други пътища лети стрелата от ума на конника — и за мене, и за тебе тези пътища са понякога неразбираеми и неразгадаеми. Да, мъчно ние с тебе — тракиецът и славянинът, мъчно ще разберем какво мисли конникът.
И тракиецът и славянинът говориха, докато разсъмна.
12.
А на другата вечер Терес дойде в шатрата на княз Слав и му подаде сребърна монета. Голяма бе колкото стара гръцка тетрадрахма, а върху нея беше изсечен конник. И стъпалата на конника опираха в предните крака на коня, защото по времето на елините хората не са познавали стремето. Отстрани на конника лазеха разкривени гръцки букви, та с мъка се разчиташе името „Атей“. А като обърна монетата, княз Слав видя, че другата страна е изтрита. И попита:
— Терес, защо ми показваш тази тетрадрахма?
Терес му каза:
— Познаваш ли човека върху монетата?
Слав се замисли и рече:
— Пише, че е Атей, който подпирал небето на плещите си. Но защо е на кон? От кон ли ще подпира небето?
А Терес се усмихна и каза:
— Това е царят на скитските племена, наречен Атей, събрал всички скити на север от Черно море. Той е бил на деветдесет години, когато е излязъл на двубой с цар Филип Македонски, бащата на Александър Двурогия, когото някои наричат Велики.
А князът го попита:
— Защо ми показваш тази монета? Атей е живял тъкмо преди хиляда години.
Терес каза:
— Погледни облеклото на царя. Виж и сбруята на коня му. Облечен е като прост войник — с дълги тесни гащи и кожена шапка. И конят има само поводи. А от гробовете на неговите военачалници изравят купища злато, което те са кичели по себе си.
Терес сложи монетата на дланта си и я вдигна към княз Слав. А славянинът пое монетата и дълго я въртя на пламъка на светилника. Хубаво беше изсякъл непознатият ваятел този сребърен цар. Сега зелена плесен се събираше под корема на коня и около полуизтритите букви. И наистина се виждаше, че на коня седи обикновен войник.
Князът рече на Терес:
— Кажи ми каквото искаш да ми кажеш.
А Терес продължи да разказва:
— Цар Атей сам се е грижил за конете си. И вечерта преди двубоя, когато дошли да го повикат да чуе песните на пленени елински флейтисти, Атей решел конете си. И казал: „За мене най-хубавата песен е цвиленето на бойния ми кон.“
Славянинът каза:
— Значи не от вчера хората са се кланяли на конете си.
Терес продължи да говори:
— Скитите не са изчезнали, а се примесили с болгарите. Има цели скитски родове, които говорят болгарски, ала пазят своето облекло и своите обичаи. Пък и облеклото, и обичаите им не са чак толкова по-различни от болгарските — скитите също са конници.
А княз Слав наля в рога вино от меха, окачен на главния стълб, та подаде виното на Терес и му каза:
— Хайде, спомни си за какво си дошъл.
Терес плисна няколко капки вино по земята за сенките на мъртвите, после пи и каза:
— Преданието на Атей е мъртво за мене и за тебе, ала то живее в степта. И аз ти казвам, че хан Кубрат се мисли за новия Атей. И той обедини болгарите, и той носи прости кожени дрехи, и той обожава конете. Защо се мисли за Атей? Може би защото заклева съдбата да му даде деветдесет години здрава ръка като тази на Атей.