Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
А князът видя болгарските ковачи, които ковяха саби в крепостта на един от тумените, далеч от човешки очи. Пък едва ли някой много се натискаше да ги види, защото се знае, че повече от ковачите са магьосници, щом свещеният огън им се оставя да му повеляват. И ковяха тези ковачи в ями край наковалнята, потънали до колене и по-нагоре в земята, по двама души край наковалня — сякаш краката им бяха корени, които черпеха земни сокове. А ковяха сабите с три цвята желязо. Твърдото отиваше за острието на сабята, мекото за цялата сабя, а най-твърдото желязо за подложка. И трите цвята се полагаха един върху друг и се биеха, и се нажежаваха, и се каляваха — както казаха на славянина — три пъти по девет пъти, ще рече двадесет и седем пъти. И водата за закаляване трябва да бъде в дървено корито, но какво трябва да бъде дървото, ковачите не казаха.
И Терес попита княза:
— А казаха ли ти къде се събира рудата и как се вари желязото?
И князът призна, че не са му казали. А Терес рече:
— Самият бог на ковачите не може да направи добър меч, ако желязото му не струва. А рудата болгарите търсят в блатата, където е пълно с нечисти същества, посредници между човека и злите богове. И дървата за топенето на рудата се търсят край блата или край заблатени реки, за да бъдат влажни и тежки. Само тогава рудата и дървото могат да си говорят, и то чрез пламъците, и само тогава рудата отдава желязото. Иначе рудата и дървото са неми и само пламъкът говори, но за да говори пламъкът, трябва да го накара вятърът. И мехът, с който се прави вятърът, трябва да е от коза, хранена с тайни треви. Всичко знаем ние, траките, княже на славяните, но останахме малко хора, които го знаят. А попита ли как се закалява сабята?
И князът повтори, че е видял да я закаляват в дървено корито с вода. И Терес поклати глава и каза:
— Най-добрите саби се закаляват с кръвта на живо същество и с кръвта на живи хора. И ако човекът умре, в сабята отива духът му. А видя ли как лъскат сабята?
И князът каза, че е видял. И добави, че тогава ковачът свил сабята на колело. Когато князът поискал да я купи, казали му, че биха му я подарили, но според поверието трябва да даде нещо срещу оръжието. И Терес го попита:
— А видя ли как върху острието избиха тези странни възли, сякаш е написано нещо? Ето виж — чертите приличат и на руни, и на възли, и на следи, сякаш по желязото е лазила желязна гъсеница.
И князът рече, че е видял и дори се радвал на това везмо. И му казали, че там се подават краищата на различните цветове желязо. Терес невесело се засмя и каза:
— Върху тази сабя е написана съдбата на този, който държи сабята. И съдбата на този, срещу когото ще се вдигне острието. Княже, никога да не се биеш с тази сабя.
И славянинът му каза:
— Ала аз и не мога да се бия с криво острие. Свикнал съм да се бия с прав меч.
А Терес също сви сабята, като че искаше да я счупи, и тя се изви на колело като змия, която захапва опашката си. И Терес каза:
— Не е ли душата на конника като сабя, изкована от три цвята желязо? Най-мекото желязо слуша песни и пее песни, по-твърдото издържа на скръб и беди, а какво може най-твърдото желязо, което е ръбът на острието, ние с тебе ще разберем, когато това острие започне да сече и да убива. Да, това е душата на конника — от три цвята е тя, но и трите цвята са от желязо.
И тогава Терес сне лъка от стълба, разгледа го и рече:
— Ти, княже, видя ли как се прави този лък и как се стреля с него?
Не, княз Слав не беше видял как се прави болгарски лък. Пък и ако трябваше да чака пред очите му да се роди лък от парчетата дърво, рогата, жилите и клейовете — то би дочакал есента. А казваха, че някои лъкове се правят дори до десет години. Терес държеше лък от ония, които се измятат, та когато тетивата не е обтегната, те се извиват на обратната страна. И ръкохватката на такъв лък се прави от дърво, а крилата му са от рога на бивол или дива коза. И пластинките рога се хващат и лепят за дървото с изсушените жили от врата или от джолана на бик. А клеят се вари от риба, от кости, от копита и от кой знае какво, та когато дървото, рогата и жилите се слепят, стават неразделни като едно цяло, което се гъне и пее, и мята дълга стрела на хиляда крачки.