Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Силната й личност се радваше на високо обществено положение в селото, което се дължеше на земите на Кишан и на начина, по който тя управляваше малкото състояние. Беше се омъжила за Кишан с уреден брак. Срамежливо шестнайсетгодишно девойче, тя надникнала иззад завесата, за да зърне годеника си, и тогава го видяла за пръв и единствен път преди сватбата. Когато се научих да говоря езика й що-годе сносно, тя ми разказа с обезоръжаваща откровеност колко разочарована се почувствала, когато го съзряла за пръв път. Бил нисък. Кожата му, загоряла от селския труд до тъмнокафявия цвят на пръстта, била по-тъмна от нейната и това я разтревожило. Ръцете му били груби, говорел дрезгаво. Дрехите му били чисти, но износени. И бил неграмотен. Баща й бил началник на селския съвет — панчаят — и Рухмабай четяла и пишела на хинди и марати. Когато видяла Кишан за пръв път, сърцето й така бясно се разтуптяло, издавайки тайните й, че тя се уплашила да не би той да го чуе. Била убедена, че не е способна да го обикне, и че се омъжва за човек под нейното положение.
Точно в мига, когато стигнала до това обезпокоително прозрение, Кишан извърнал глава и се втренчил в мястото, където се била скрила зад завесата. Тя била сигурна, че не я вижда, ала той така се втренчил, сякаш я гледа в очите. А после се усмихнал. И това била най-голямата усмивка, която била виждала някога — лъчезарна и пропита от неудържимо добро настроение. Тя се вгледала в тази чудна усмивка и я обзело странно чувство. Усмихнала му се в отговор, въпреки мислите си преди миг, и усетила как я обзема чувство на благополучие и необяснима, разтърсваща жизнерадост. Всичко ще се нареди — промълвил гласът на сърцето й. — Всичко ще е както трябва. И тя разбрала, точно както аз разбрах още щом видях Прабакер за първи път, че мъж, който се усмихва така сърдечно, не би могъл умишлено да стори зло и да навреди на никого.
Щом той отново извърнал очи, стаята сякаш помръкнала и тя разбрала, че го е заобичала само заради лъчезарието на неговата усмивка, което й вдъхвало увереност. Не възразила, когато баща й обявил годежа, и два месеца след като съзряла за пръв път вълшебната усмивка на Кишан, вдигнали сватбата и забременяла с първия си син — Прабакер.
Когато най-големият му син се оженил, бащата на Кишан му дал две плодородни ниви, а бащата на Рухмабай дарил младото семейство с още една. Още от първите дни на съюза младата булка поела управлението на малкото им богатство. Тя прилагаше уменията си да чете и пише и водеше педантично записките за техните печалби и загуби в обикновени ученически тетрадки, които, овързани по няколко, пазеше в един цинков сандък.
С далновидни вложения в начинанията на съседите им и внимателно управление на наличностите загубите били малобройни. След раждането на третото им дете — тогава била на двайсет и пет — Рухмабай превърнала скромното им състояние в най-голямото в цялото село. Имаха пет ниви. Садяха доходни култури. Гледаха три млечни биволици и три вола, както и две млечни кози и десетина кокошки носачки. В, банката имаше пари, достатъчни за добра зестра на двете й дъщери. Момичетата щяха да се омъжат добре, бе решила тя, и да постигнат още по-високо обществено положение за внуците им.
Когато Прабакер бил на девет години, го пратили чирак в Бомбай при негов чичо, който карал такси и живеел в голям бордей във вътрешността на града. Рухмабай го включила в сутрешните си молитви с надежди и планове за бъдещето на семейството. По-късно преживяла спонтанен аборт. За по-малко от година пометнала още два пъти. Лекарите установили, че матката й е пострадала при раждането на третото дете. Препоръчали пълна хистеректомия и я извършили. Била на двайсет и шест години.
Сърцето на Рухмабай обикаляло из празните стаи на живота й: стаите, запазени за трите бебета, загубени при помятанията, и за всички останали, на които е можела да даде живот. Две години била безутешна. Дори и вълшебната усмивка на Кишан, който се усмихвал през сълзи, не успяла да я съвземе. Самотна и сломена, тя креела от скръб и с мъка се грижела за дъщерите си. Смехът я напуснал, тъгата се стелела над запуснатите ниви.