Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— Имам нужда от кърпа — извиках.
После се обадих на Валери и я помолих да докара буика до къщата на Мелвин.
Валери пристигна след няколко минути. Ръката на Мелвин вече бе увита в кърпа, но панталонът и обувките му бяха опръскани с кръв. Валери излезе от колата, огледа Мелвин и се просна на моравата на семейство Селиг. Оставих я да си лежи там и закарах Мелвин до спешното отделение. Настаних го там и потеглих обратно. Нямах време да седя и да чакам да го шият. Освен ако не припаднеше от загуба на кръв, вероятно щеше да чака лекарите с часове.
Валери стоеше на тротоара и гледаше объркано.
— Не знаех какво да направя — каза тя. — Не мога да карам мотор.
— Няма проблеми — успокоих я. — Връщам ти буика.
— Какво стана с Мелвин?
— Внезапно побесня. Няма страшно, ще се оправи.
Следващата задача в списъка ми бе посещение в офиса. Мислех, че съм се облякла подходящо за деня, но Лула ме накара да изглеждам като смотана аматьорка. Тя носеше ботуши от магазина на „Харли Дейвидсън“, кожен панталон, кожен елек, а от колана й висеше верига с ключове. На стола й бе закачено кожено яке с ресни и емблема на „Харли“ на гърба.
— В случай че трябва да излезем с мотора — обясни ми тя. Опасни, издокарани в кожа, черни рокерки предизвикват хаос по пътищата и километрични задръствания.
— Седни, за да ти разкажа за Дечуч — предложи ми Кони.
Погледнах Лула.
— Ти знаеш ли за Дечуч?
Лула се ухили широко.
— Да. Кони ми разказа, когато дойдох тази сутрин. И е права. По-добре седни.
— Само хора от семейството знаят това — каза Кони. — Цялата история се държи в тайна, затова ще трябва да си мълчиш.
— За кое семейство говорим?
— СЕМЕЙСТВОТО.
— Ясно. Загрях.
— Слушай сега.
Лула вече се хилеше невъздържано.
— Съжалявам — оправда се тя. — Това направо ме съсипва. Почакай само да чуеш. Направо ще паднеш от стола.
— Еди Дечуч уредил сделката с контрабандните цигари — започна Кони. — Решил, че е дребна операция и може да свърши всичко сам. Затова наел камион и отишъл до Ричмънд, за да вземе цигарите. Докато бил там, Луи Ди получил инфаркт. Както знаеш, Луи Ди е от Джърси. Живял тук цял живот, но преди няколко години се преместил в Ричмънд, за да ръководи някакъв дребен бизнес. И така, когато Луи Ди гушнал босилека, Еди Дечуч грабнал телефона и незабавно уведомил семейството в Джърси. Първият, на когото се обадил, разбира се, бил Антъни Тъмбс.
Кони замълча за момент, наведе се напред и сниши глас.
— Знаеш за кого говоря, нали?
Кимнах. Антъни Тъмбс контролираше Трентън. Е, това е съмнителна чест, тъй като Трентън определено не е световното средище на мафията. Истинското му име е Антъни Тъмбели, но всички го наричаха Антъни Тъмбс. Тъмбели не е типично италианско име. Предполагах, че е било измислено на остров Елис, също както името на дядо ми Плумери било превърнато в Плъм от преуморен имиграционен служител.
Кони продължи:
— Антъни Тъмбс никога не е обичал много Луи Ди, но имали някаква далечна роднинска връзка. Антъни знаел, че семейният гроб е в Трентън. Затова постъпил правилно като глава на семейството и наредил на Дечуч да придружи Луи Ди до Джърси за погребението му. Само че Антъни Тъмбс, който не е прочут като най-красноречивия оратор в света, казал на Еди Дечуч, който пък е глух като пън: „Донеси ми лекето.“ Това е абсолютно точен цитат. Антъни Тъмбс казал на Дечуч: „Донеси ми лекето.“ Дечуч знаел, че Луи Ди и Тъмбс не са влюбени един в друг и решил, че става дума за вендета. Сторило му се, че думите на Антъни Тъмбс са: „Донеси ми сърцето.“
Ченето ми увисна надолу.
— Какво?
Кони се захили доволно, а по бузите на Лула потекоха сълзи от смях.
— Тази част страхотно ми харесва — каза Лула. — Направо съм влюбена в нея.
— Кълна се в Господ — прекръсти се Кони. — Дечуч си помислил, че Антъни Тъмбс иска сърцето на Луи Ди. И така Чучи се промъкнал в погребалното бюро посред нощ и свършил чудесна работа със срязването на Луи Ди и ваденето на сърцето му. Но му се наложило да счупи едно-две ребра, за да успее. Погребалният агент казал… — Кони замълча за минута, за да се овладее, — казал, че никога не бил виждал толкова професионална работа.
Лула и Кони се хилеха толкова силно, че трябваше да се облегнат на бюрото, за да не се строполят на пода.
Аз притиснах устата си ръка. Не знаех дали да се присъединя към смеха, или да действам по мой си начин и да повърна.
Кони издуха носа си и избърса сълзите си с чиста кърпичка.
— Така… Дечуч сложил сърцето в хладилна чанта заедно с малко лед и потеглил към Трентън с цигарите и сърцето. Занесъл гордо хладилната чанта на Антъни Тъмбс и му казал, че сърцето на Луи Ди е вътре. Антъни, разбира се, побеснял и наредил на Дечуч да върне шибаното сърце обратно в Ричмънд и да го предаде на погребалния агент, който да го прибере в гърдите на Луи. И всички са заклети да мълчат, защото това не само е страхотна излагация, но и е опасна проява на неуважение между два клона на семейството, които не се разбират много добре дори в най-хубавите моменти. На всичкото отгоре съпругата на Луи Ди, която е изключително религиозна жена, побесняла задето осквернили трупа на Луи. София Дистефано, която се смята за пазител на безсмъртната душа на Луи, е решила категорично, че той трябва да бъде погребан цял. Дала ултиматум на Дечуч и му казала да си избере: или връща сърцето на Луи в тялото му, или се превръща в хамбургер.