Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Аз ще ги забавя!
— Не, недей!
Още два изстрела. Умберто изпищя и се сгърчи на задната седалка.
— Уцели ме!
— Къде?
— В ръката! Добре съм — изохка той.
— По дяволите — каза Сам, — дръжте се здраво!
Той натисна спирачките за две секунди, после натисна газта. Джипът се подхлъзна, поднесе и се удари в бронята на „Ланчиа“-та. Сам беше преценил добре момента и ускори точно преди удара. Започнаха да набират дистанция: пет метра… десет… двайсет.
— Леле!
Изведнъж и от двете им страни дърветата изчезнаха. Реми вдигна глава.
— О, не!
Колелата на „Ланчиа“-та прескочиха насипа отстрани на пътя и се озоваха във въздуха. Изведнъж пред предното стъкло се разкри огромно празно пространство. Колата се приземи отново, изхвърляйки чакъл във всички посоки.
— Банкетът! — извика Реми.
— Виждам го — отвърна Сам и завъртя волана наляво. Задницата поднесе, той върна леко надясно, после изправи. През прозореца Реми виждаше каменистия склон, който се спускаше в пропаст дълбока няколкостотин метра.
Джипът на Холков прелетя с рев над насипа и се стовари върху пътя.
— Няма да успее.
— Да се надяваме.
Джипът също поднесе, но Холков прекали с връщането на волана. Задната дясна гума изстърга върху банкета и се подхлъзна над ръба. От инерцията цялата задна част на шасито се завъртя и спря, увиснала над пропастта.
Сам вдигна крака си от газта и спря. Петнайсетина метра зад тях джипът на Холков висеше на кантар на ръба на пропастта. С изключение на скърцането на метал под напрежение всичко беше тихо. Реми се огледа.
— Внимавай! — прошепна Сам.
— Ще им помогнем ли?
От тъмната вътрешност на лъскавия автомобил се подаде ръка и дръпна чистачката. Проблесна дуло. Един куршум отскочи от бронята на „Ланчиа“-та.
— Да вървят по дяволите! — изръмжа Сам и настъпи газта.
— Това им е благодарността — отбеляза Реми — можеше да ги бутнем в пропастта.
— Нещо ми подсказва, че ще съжаляваме, задето не сме.
Глава 28
Гранд хотел „Бово вьо порт“, Марсилия, Франция
Докато Сам даваше бакшиш на пиколото и затваряше вратата след себе си, Реми вече набираше номера на Селма. Селма вдигна веднага.
— Живи и здрави ли сте, мисис Фарго?
— Живи и здрави — отговори Реми, седна на леглото и изрита обувките си. — Сега ще ми кажеш ли защо сме в Марсилия?
След като оставиха Холков и мустакатия му приятел на ръба на пропастта, Сам и Реми продължиха с пълна газ към Ниспорто. Умберто, увил ръката си в собствената си риза, се обади по сателитния телефон на братовчед си, за да го предупреди, че идват.
Ниспорто, селце с население от няколкостотин души, беше скътано в заливче на десет мили нагоре по брега от Портоферайо. Съпругата на Умберто, Тереза, и петимата му братовчеди ги чакаха на задната врата на къщата. Докато Тереза се грижеше за раната на Умберто — за щастие, куршумът не беше засегнал кост или артерия, — братовчедите хвърлиха Бианко, който вече беше дошъл в съзнание, в гаража. Майката в дома, лелята на Умберто, Брунела, заведе Сам и Реми в кухнята, където се захвана да ги гощава с домашно приготвена паста с лук, каперси, маслини и червен сос. Трийсет минути по-късно се появи и Умберто с превързана ръка.
— Изложихме те на опасност — каза Сам.
— Глупости! Помогнахте ми да си върна честта. Мисля, че баща ми би се гордял с мен.
— И аз така мисля — додаде Реми, като се наведе и го целуна по бузата. — Благодаря ти!
— Ще ни кажеш ли какво ще правиш с Бианко?
— Тук и в Корсика той е недосегаем. Но вътре в страната… — Умберто сви рамене. — Ще се обадя тук-там. Струва ми се, че с подходящи улики, действителни или не, карабинерите с радост ще го хванат. Що се отнася до другия, до партньора му, той е страхливец. Ще се оправим, приятели. Хапнете сега, а после ще се погрижим да ви измъкнем от острова.
Познавайки влиянието на Бондарук и упоритостта на Холков, Сам и Реми бяха наясно, че летище „Марина ди Кампо“ е твърде опасно и затова се разбраха с един от братовчедите на Умберто, Ермете, който имаше риболовно корабче, да ги откара до Пиомбино в Италия. От там отидоха във Флоренция, регистрираха се в „Палацо Маняни Ферони“ и се обадиха на Селма, която им заръча да й изпратят символите от книгата на Лоран и веднага след това да тръгнат към Марсилия. На следващата сутрин изпратиха и самата книга за Сан Диего, след което се отправиха към летището.