Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
След като добави в тигана индийско орехче, Елиас разбърка още веднъж соса и изключи огъня. До него изникна заместникът му, който внимателно пресипа съдържанието на тигана в порцеланова съдинка, където да се охлади, преди да залеят с него петдесет и петте порции телешки котлети.
Елиас си погледна часовника, после се зае със следващото ястие: крушов сладкиш с кленов сироп. Докато приготвяше рецептите, никога не използваше метални съдове. Това беше друга негова тайна. Всичко трябваше да бъде дървено. Металът беше студен, лъскав и прекалено съвършен. Не свързваше, само контролираше. Докато дървото беше недодялано и грубо, но искрено.
До Рождество оставаха само седем часа. До 1978 година оставаха броени дни. Елиас нямаше големи очаквания за следващата година. Надяваше се само на едно. Тя да не бъде толкова тежка, както отиващата си.
1977-а се състоеше от дванайсетте най-ужасни месеца в близо половинвековния му живот. Елиас беше започнал годината с възход в професията, с хубава жена, просторна къща в „Излингтън“ и повече работа в ресторанта, отколкото можеше да свърши. След седем месеца вече беше сам и живееше в малък почти гол апартамент. Ако не броим шепата приятели, вече не общуваше с почти никого и се съвземаше от развод, за който не беше подготвен. Оприличаваше емоционалното си състояние на детско влакче с батерии, които са се изтощили, докато е изкачвало стръмен завой. През последната фаза на брака си се беше опитвал отново и отново, беше спирал и бе потеглял за кой ли път с енергия, каквато вече не притежаваше, докато накрая не излезе от релси. Разводът беше грозен — и двамата с жена му не приличаха на себе си. Елиас често се хващаше, че обсъжда не толкова емоционални, колкото финансови въпроси, а после вдигна ръце и от жена си, и от издръжката, и от спомените.
Беше обичал жена си и в известен смисъл още я обичаше. Със стройно тяло, тесни рамене, бледа кожа, отсечен британски акцент и бляскави идеи Анабел бе причината Елиас да дойде да живее в тази страна. Тя беше по англичанка и от кралицата, бе свързана като с пъпна връв със семейството си в Глостършър и тъй като работата на Елиас бе по-гъвкава от нейната — тя бе основателка на новаторски юридически център за жени, — след краткия меден месец на Ибиса им се беше сторило съвсем естествено да се установят в Лондон.
Въпреки че на никой етап Елиас не беше възразявал срещу плана, тази стъпка не се бе оказала лесна. В началото на седемдесетте Лондон беше всичко друго, но не и кулинарен рай. Имаше само няколко първокласни ресторанта, а новият подход към храната, да не говорим пък за кухнята, съчетаваща различни култури, се посрещаше с неприкрито подозрение. Индийската кухня бе относително позната, но вкусът се различаваше от онзи, който Елиас искаше да наложи. Като цяло той смяташе английската кухня за тежка и ограничена, а клиентите посрещаха на нож новите повеи, които той смяташе да въведе.
Накрая бракът завърши точно както беше започнал: припряно и с потребност от предизвикателство. След като подписаха бракоразводното решение, единственото, което Елиас наследи от продължилия седем и половина години семеен живот, бе ленива персийска котка на име Магнолия, албуми със снимки, които вече не искаше да гледа, и горчилката в сърцето си.
В средата на лятото се обади майка му — да му съобщи, че баща му е получил инфаркт.
— Всеки ден говореше за теб — рече тя. — Уважаваше и теб, и онова, което си постигнал там. Беше прекалено горд, за да ши го каже направо.
Връзката беше много лоша и Елиас не беше сигурен, че я е чул добре.
— Прибирам се, мамо.
— Не сега, скъпи — спря го тя. — Ще дойдеш да ни видиш с Клио, когато си по-добре и когато аз също се поокопитя. Сега не можем да си помогнем един на друг. Стой, където си, и прави каквото трябва. Баща ти би предпочел да е така.
Но макар майка му да не го беше изрека на глас Елиас знаеше, че дълбоко в себе си е решил да не напуска Лондон. Щеше да се труди и труди, да поглъща миналото ненаситно и упорито, както гъсеницата изяжда всяко листо изпречило се пред очите й, и после щеше да чака някой да го извади от пашкул чудотворно преобразен. Единственото, което през 1977 година остана ненакърнено, беше работата му. Ресторантът процъфтяваше, сякаш за да компенсира хаоса навсякъде другаде, Елиас дори смяташе да открие втори в Ричмънд.