Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
— О, не исках да те разстройвам — отвърна Искендер, но не пролича да съжалява. За него бе приятна изненада да види надутата Кейти Евънс толкова плаха и уязвима, явно беше хлътнала по него. — Знаеш ли какво? Това начало не ми харесва. Дали да не опитаме още веднъж? — Той се пресегна и я хвана за ръката. — Здрасти, как си? Аз се казвам Искендер. Можеш да ме наричаш Алекс.
Устните й се пораздалечиха, когато тя отвърна:
— Приятно ми е да се запознаем.
Преди да си тръгнат от заведението, Искендер се извини и отиде до тоалетната. Докато слизаше по стълбището, някъде по средата срещна изпит младеж с бръсната глава, мънистени сини очи и пъпчиво лице. Мъжът, продавач в местната хлебарница, за миг се взря изпитателно в Искендер и в усмивката на стиснатите му устни блесна едва доловима искра.
След като влезе в тоалетната, Искендер видя при писоарите чернокож мъж и като си свирукаше весела мелодия, побърза да влезе в една от кабинките. Затвори вратата и застина от онова, което видя. Върху вратата имаше половинметрова свастика и до нея расистки призиви и ругатни. Най-отдолу пишеше „Бялата сила“. Някои от думите бяха надраскани по повърхността с метален предмет, други бяха набързо изписани със спрей. Искендер пипна боята. Който и да го беше направил, не си беше тръгнал оттук много отдавна.
Младежът изскочи от кабинката, кимна на мъжа, който вече си миеше ръцете, и се смути от погледа му. Докато вървеше към Кейти, съжали, че не е бил тук преди минута, преди извършителят да си тръгне.
Решиха да се разходят, което бе истинско облекчение за Кейти, след трите й коли. Вървяха напосоки, покрай магазини за плодове и зеленчуци, аптеки и пунктове за залагания, а последните лъчи на слънцето ги следваха по петите. Въпреки че беше ветровито и небето бе тъмна мантия, навън имаше много хора, излезли по работа.
В парка Абни двамата застанаха при езерото и загледаха гълъбите. Тревата под тежестта им изглеждаше мека, свежа и обещаваща. Искендер прегърна Кейти и след като я придърпа към себе си, я целуна. На нея й харесаха миризмата и вкусът на устните му и фактът, че не се бе опитал да й бърка под дрехите и да я хваща за гърдите, както правеха другите момчета с надеждата за нещо повече. Тя забеляза колко разпалено говори той, колко дързък е погледът му, колко гладна е душата му.
Хванати за ръце, седнаха на една пейка и докато гледаха минувачите си шушукаха весело за всеки. Ненормалник. На този му хлопа дъската. Стара чанта. Измамник. Някои им се усмихваха зарадвани да видят още една млада влюбена двойка. Други връщаха поглед.
— Ами онзи там? — попита Кейти. — Не ти ли се вижда съмнителен?
Искендер проследи погледа й и видя слаб тъмнокос мъж, който вървеше към тях. Веднага изправи гръб и пусна момичето.
— Какво? Познаваш ли го?
Без да казва нищо, той се обърна с гръб към пътя и вдигна яка, за да скрие лицето си. След няколко секунди мъжът, когото всички наричаха Оратора, мина покрай двамата на пейката, без дори да ги поглежда.
— Какво става? Това е някой, когото не искаш виждаш ли? — попита Кейти.
— Няма проблем. Просто предпочитам той да не ме вижда с теб.
Кейти бе заинтригувана от факта, че Искендер се затваря като метален капан всеки път, когато му зададеше въпрос, на който не иска да отговаря, включително за семейството и детството му. Имаше неща в него, които не разбираше. Беше готин тип, но склонен към гневни изблици, помисли си тя. Когато се срещнеха следващия път — а тя беше сигурна, че следващ път ще има, — щеше да се държи по-добре с нея. Беше сигурна.
Чудеса
Лондон, 25 декември 1977 година
В просторната, добре осветена кухня, пълна с готвачи и помощници, Елиас, собственик и главен готвач на „Клио“, се беше надвесил над огромната газова печка с цвърчащи по нея тигани. Разбърка бавно гъстия като сметана гъбен сос. Беше почти готов, но още не бе съвършен. Елиас винаги добавяше щипка индийско орехче и чак тогава сваляше тигана от огъня. Това беше малката му тайна. А днес всичко трябваше да бъде безгрешно. Все пак беше Коледа.
Източноправославен по рождение, агностик по избор, Елиас обичаше духа на Коледа: песните, семейните празненства, споделените чувства, подаръците, но най-вече вярата в чудеса. Тази част намираше най-голям отзвук в него. Като малък негов любим светец беше Андрей Критски — не защото бе по-праведен и добродетелен от другите, а защото за разлика от мнозина светци самият той беше ходещо чудо. Свети Андрей бил по рождение ням и си останал такъв до деня, когато едва седемгодишен изведнъж проговорил истини, прекалено големи за възрастта му. Малкият Елиас обичаше тази история и му доставяше наслада да си представя колко стъписани са били хората, когато детето е казало първите си думи. Радваше се, че светецът е останал в историята като добър оратор и химнописец. Щом го е постигнало едно нямо момче, животът явно не беше чак толкова ужасен.