Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Не съм го питала, но съм почти сигурна, че е хетеросексуален — отвърна Хелън, а после въздъхна. — Честно казано, не знам какво става.
— Няма причина да бързаш и освен това не позволявай на никого да те кара да се чувстваш зле, ако искаш да изчакаш. И без друго е по-забавно, когато не бързаш — каза Кейт с топла усмивка, като смени темата при първия признак, че Хелън се е почувствала неудобно.
Макар Кейт да изглеждаше убедена, че в края на краищата Хелън и Лукас ще прекрачат отвъд целомъдреното държане за ръце, изведнъж Хелън вече не беше толкова сигурна. Единствения път, когато се беше опитала да целуне Лукас, той й беше казал да заспива. Независимо какво говореха всички за тях, истината беше, че тя и Лукас не бяха нищо повече от приятели. Лукас можеше да има всяко момиче, което си пожелае, а ако реакцията на Кейт беше показателна, това включваше и жени, отдавна завършили гимназия.
Знанието за това не спомогна с нищо увереността на Хелън. Ясно й беше, че Лукас я харесва — беше го хванала да я гледа и беше чула как сърцето му бие лудо, когато лежеше до него — но по някаква причина Лукас явно не искаше да направи нищо по въпроса. Дали излизането с някого винаги беше такова в началото, или тя непреднамерено правеше нещо, за да отблъсне Лукас? Никога не беше имала гадже и не знаеше какво е „нормално“.
След работа се прибра вкъщи и се застави да напише всичките си домашни преди лягане. Когато изгаси лампата, вече минаваше два. Хелън беше смазана от умора, но въпреки това не можеше да заспи. Струваше й се, че пропуска нещо или може би разбира нещо погрешно. Лукас очевидно харесваше компанията й и се чувстваше закрилнически настроен към нея, но никое от тези неща не означаваше, че изпитва привличане към нея. Може би не беше негов тип. Може би той дори си имаше приятелка там, в Испания. Хелън си представи смугла сирена с дълги черни къдрици, маслинена кожа и сексапилен испански акцент, която чакаше Лукас да се върне в Европа.
Обърна се рязко в леглото и покри главата си с възглавница, като се зарече да не бъде жалка загубенячка, преследваща момче, което никога не може да има. Имаше нужда от повече информация за Лукас, но тъй като той беше нов в училище и никой не знаеше нищо за предишните му преживявания с момичета, на Хелън щеше да й се наложи да види какво може да изкопчи от Ариадна и да се надява, че намеренията й няма да изглеждат твърде очевидни.
9.
— Продължавай да издаваш брадичката си напред така и ще ти я отнеса — изкрещя Хектор. Доста крещеше през последния час и половина.
Хелън покорно прибра брадичка и повдигна юмруци, за да предпази лицето си. Поддържаше нисък център на гравитация и движеше крака, описвайки широки полумесеци, в случай че на земята имаше препятствия, които й се налагаше да преодолее. Обикаляше в кръг около Хектор, като наблюдаваше хълбоците му, дали няма да нанесе удар отдалече, за да я повали на рогозката. Правеше всичко, което й беше казал. После Хектор се ухили самодоволно и я удари в лицето. Тя падна по задник за десети път и след миг погледна нагоре към него през вече заздравяващите си очи.
— Това беше пак левият ти удар, а? — попита меко тя.
— Какво ти става, по дяволите? — каза той с глас, който напомни на Хелън за господин Хъргшимър. — Ти си по-бърза от мен. Защо не ми се изплъзна?
Хелън сви рамене и се изправи, отново заемайки отбранителна позиция. Хектор незабавно я удари с юмрук в стомаха и тя падна на колене.
— Достатъчно, Хектор — извика напрегнато Лукас. Хелън вдигна ръка, за да покаже на Лукас, че всичко е наред, докато се изправяше. За пореден път.
Не искаше Лукас да се меси в това. По някаква причина първият истински спаринг сеанс на Хелън бе приел лични измерения за Хектор, и тя искаше той да изживее докрай това, което потискаше, за да може да се освободи от него. Силните удари бяха болезнени, но не и наполовина колкото спазмите, затова можеше да се справи. В мига щом тя се изправи на крака, Хектор отново ги подкоси с едно светкавично движение на крака си, и те поддадоха.
— По-кротко! — изкрещя Джейсън. — Тя никога преди не се е била, тъпанар такъв!
Хелън вдигна очи и видя как Джейсън слага длан на рамото на Лукас, възпирайки го да скочи в клетката.
— Добре съм, хора. Няма за какво да се тревожите — каза тя възможно най-бодро, като се изправи отново. Хектор не схвана тона й.
— Защо отказваш да приемеш това на сериозно? — изкрещя й той. Тя се наведе да изплюе кръвта от устата си, а Хектор се завъртя назад и я цапна отново по главата.