Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Целувката продължи навеки: цяла вечност. Тя бе повече като борба за притежание, отколкото от страст, но Бренан не можеше да каже, кой от двамата притежава другия. Може би всеки един от тях бе както притежател, така й притежанието.
Когато му стана ясно, че ако продължи да я докосва и секунда повече, ще разкъса дрехите й и ще я вземе - ще я направи своя насила, като животното, в което никога не би си позволил да се превърне, Бренан най-накрая се принуди да се отдръпне. Откъсна се от нея и се завъртя, за да седне на ръба на леглото: сърцето му биеше силно в гърдите му, дишаше тежко, задъхано.
- Не бива да се излагаш на опасност, Тиарнан. Възможно е да се върнеш в ситуация, в която учените могат да извършат кой знае какви жестоки и нечовешки неща с мозъка ти. Ти си най-смелата жена, която познавам, но няма да ти позволява да направиш това. Това е лудост, самоубийство.
Известно време Тиарнан не каза нищо и Бренан изпита страх, че повече няма да му проговори, но в крайна сметка тя се изправи и колебливо сложи ръка на гърба му.
- Трябва да го сторя, Бренан. Това е моята мисия, или моят воински дълг както би го нарекъл ти. Трябва да го направя и бих искала да ми помогнеш, но ще те разбера, ако не желаеш да рискуваш.
Той се засмя, но имаше усещането, че смехът му е киселина, изтръгната от гърдите му от един бесен бог.
- Да не желая? Ще те последвам през всяко едно ниво на ада само за да видя усмивката ти. Ако наистина се налага да го направиш, ще бъда до теб през цялото време. Но ако те е грижа за мен, ми позволи да изпълня мисията ти, докато останеш в безопасност, тук в Атлантида.
Тя скочи от леглото и го заобиколи, като се спря чак когато ясно можеше да вижда лицето му
- Бренан? Дори ако не го дължах на Сузана, нямаше да ти позволя да го направиш сам. Помниш ли проклятието? Ако те пусна, дори и да искам да те пусна да отидеш сам, което не е така, ти ще ме забравиш и тогава - какво? Да преминеш през онова с емоциите, когато ме видиш отново? Как би могъл да го понесеш?
Той протегна ръка и улови китката й, като бавно я дръпна към себе си така че, когато се отпусна напред към нея, да може да допре челото си в деликатния й корем. След няколко секунди тя вплете пръсти в косата му и погали главата му с едно нежно и успокояващо движение, което го накара да иска да остане в тази поза следващата година или цял живот.
Но мечтите не бяха морски кончета или нимфи, които наистина щяха да изплуват надалеч, какъвто бе изразът. Така че той вдигна глава и се взря в поглъщащия й поглед.
- Ще се откажа от теб - всяка дума се врязваше като кол в сърцето му, сякаш той също бе вампир. - Никога повече няма да те притеснявам и няма да имам нищо общо с теб, ако ми обещаеш, че ще си в безопасност.
Сянка на нещо напълно непонятно за него помрачи очите й и тя отново се отдръпна от него.
- Толкова ли е лесно? Да се откажеш от мен?
В гласа й имаше предизвикателство и въпреки че тя да не го осъзнаваше, молба.
- Предвид дългия си живот никога не съм правел нещо по-трудно - отвърна й тихо. - Бих предпочел да умра в адска мъка, отколкото да ти позволява да тръгнеш право към опасността. Какво им е хубавото на тези емоции, след като мисълта да те загубя, разкъсва душата ми.
Изморен от безсмисления разговор, Бренан се изправи и посочи към вратата на банята.
- Трябва да си вземем душ. И да си починем.
Тя се опита да се усмихне, но очите й казваха друго.
- Спи сега и остави всички въпроси за смърт, мъчения и противодействащи смъртта дейности за сутринта?
- Точно така.
- Мога да го направя.
Тиарнан тръгна към банята, но не й преди той да осъзнае един факт: за да не се изпълни проклятието, се налагаше да я наблюдава, докато се къпе.
А за да запази достойнството си, не биваше да си позволява да я докосва.
Общата представа за изтезаването внезапно придоби остри и сурови граници.
Глава 17
Тиарнан осъзна трудността на ситуацията веднага след като се спря пред стъклената врата на огромния душ на Бренан. Самата баня бе така великолепна, че заслужаваше да бъде поместена на страниците на списание за дома: покрита с мрамор със златни жилки и плътно, искрящо стъкло. Имаше ли еквивалент на списание за дома в Атлантида?
Тя се усмихна, когато, породените от изтощението безсмислени брътвежи, още няколко минути продължиха да звучат в ума й. Мислите за това колко невероятно красив всъщност е палатът по някакъв начин бяха нейният защитен механизъм.