Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Благодаря. Аз само…
— Свържи се с банката и виж дали има някакъв начин да се следи в реално време използването на банкоматите им. Искаш ли да изкараш малко пари от извънреден труд?
— И още как.
— Съобщи ми отговора на банката.
— Да, сър.
— И, Дейвид? — Уолт го спря на вратата.
Бломпие се обърна в профил — гледката бе впечатляваща.
— Да?
— Ходи във физкултурния салон и зарежи поничките. Последно предупреждение. Трябва да покриеш норматива при третия опит, иначе автоматично си отстранен.
— Да, сър.
— Аз съм с вързани ръце в случая.
— Да, сър.
— Имаме нужда от теб. Нали разбираш?
— Ясно.
Уолт повъртя в ръце листа, като се чудеше дали някой е намерил трупа и го е ограбил, или пък портфейлът на Гейл е бил взет от убиеца му. Сякаш в отговор телефонът иззвъня. Д-р Ройъл Макклуър, който работеше като съдебен лекар, го информира, че са пристигнали резултатите от аутопсията.
Уолт потърси Болд по мобилния и го намери на главната улица, където разглеждал витрините. Взе го с джипа и потеглиха на север.
— Радвам се, че остана — каза Уолт, докато шофираше.
— Жена ми ми отпусна малко почивка. Реших, че след като вече съм тук, защо да не добавя един дълъг уикенд. Не получавам такъв шанс всеки ден. Не съм бил по тези места от години, а и вероятно няма да се върна скоро.
Уолт знаеше истината — Болд подозираше, че смъртта на Гейл е свързана с тази на Вета, и разбираше, че напусне ли веднъж района, ще му бъде по-трудно да се сдобива с информация. Той с нетърпение чакаше резултатите от аутопсията на Гейл и кръвната проба.
Нито един от двамата не споменаваше за тези неща и Уолт се зачуди защо ли, но същевременно се колебаеше сам да зачекне въпроса. Събитията от последната седмица го бяха накарали остро да осъзнае, че съществуват тайни, големи и малки, и те имат сериозна роля в неговия живот и в живота на другите. В известен смисъл всеки играеше някаква роля, криейки много по-сложна самоличност: проблеми, връзки, фантазии, страхове, фобии… Често те бяха сдържани под повърхността, а човекът живееше в постоянни преструвки, като с всички сили се опитваше да попречи на истините да изскочат наяве в неподходящия момент.
Уолт паркира пред медицинската сграда в съседство с болницата и двамата влязоха.
Външният вид на д-р Ройъл Макклуър бе подвеждащ. Бялата коса и старческите петна сочеха, че е около шейсетгодишен, но имаше стегнато тяло и ясни очи. Движенията му бяха живи, а гласът — спокоен, и двете неща някак си успяваха да се съчетаят, за да създадат впечатление за гъвкав ум в улегнала личност. Преди няколко години той бе заел на ротационен принцип позицията на съдебен лекар и бе свършил толкова добра работа, че Уолт го взе на постоянен договор.
Беше им спестена процедурата с докарването на тялото на количка. Макклуър изкарваше тялото само ако Уолт поиска — което той рядко правеше — знаейки, че шерифът предпочита посещение в кабинета пред моргата на болницата.
— При предварителния оглед — започна Макклуър, след като с Болд бяха представени един на друг — ви казах за травмата от тъп предмет върху теменната и тилната кост на черепа. — Той вдигна ръка и докосна собствения си тил. — И подозренията ми се потвърдиха: действително това е причината за смъртта. Човекът е бил ударен силно. Ударът е чист. Било е нещо гладко. Няма частици от дървесна кора или камък в косата или в скалпа. Ударът е бил един. Не мога да ви кажа много други неща. Кръвта му е чиста. Няма наркотици или алкохол, тютюн, трева, нищо. Доколкото мога да кажа, човекът се е въздържал от такива неща. Информацията ми се базира на предположения и не е безспорна, но въпреки това е интересна, поне за мен, затова реших, че може би ще искате да я чуете.
— Разбира се — каза Уолт.
Макклуър сложи на масата купчина от снимките на Фиона.
— Снимки на раната на главата и на отличителните белези, включително няколко татуировки. А от дрехите — каза той, като извади найлонов плик от една кутия и го остави на бюрото, — пръст, заседнала в задните джобове на панталоните и в обувките. И не просто пръст, а чиста, примесена с торфен мъх, предполагам. Макар че вие може да поискате лабораторията да го анализира, за да даде по-точна информация. Но мисълта ми е, че това не е обикновена суха пръст, каквато често виждаме тук. Повече прилича на градинска.
— От разсадник? — попита Болд, привличайки острия поглед на шерифа.