Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Защо не? Разбира се. Разсадник. Прилича на пръстта, която ние с жена ми използваме в зеленчуковата ни градина: черен компост, смесен с торфен мъх, за да задържа влагата. Но със сигурност не е типичната крайпътна пръст, която виждаме наоколо. Далеч по-фина е и няма никакви камъчета, листа или клечки. Чиста е.
— Това ще ни помогне — каза Уолт. — И то много.
— Този факт ме отвежда до единственото друго нещо, с което разполагам — рече Макклуър. — И, честно казано, сигурно нямаше да го забележа, ако не беше пръстта, или може би щях, кой знае… — Той се изсмя неловко. Хуморът, с който омаловажаваше усилията си, бе едно от неговите качества, които Уолт харесваше най-много. Това бе рядкост у един лекар. — Ушна кал — каза той, като извади от същата кутия малко пластмасово блюдо петри. То съдържаше четири памучни тампончета върху хартиени клечици.
— Ушна кал — повтори Уолт.
— Полени — каза Болд, като наведе едрото си тяло над бюрото, за да види по-добре.
— Наградата отива у сержанта — усмихна се Макклуър. — Много добре, детектив.
— Използвали сме го няколко пъти. Веднъж при труп, открит в реката.
— Полените най-често полепват по мембраната на синусите преди смъртта или по ушната кал след смъртта. — Той произнесе последната дума отсечено, придавайки й звучене на окончателност. — Извадих ушната кал, но не открих нищо по синусите. Следователно…
— Значи са го влачили през градина или леха или са го хвърлили от камион в купчина градински останки — рече Уолт.
— Аз бих казал, че е първото, но не бих изключил и второто — отвърна лекарят. — По силния оранжев цвят си личи, че полените са много и очевидно еднотипни. Трябва да са били в изобилие.
— По това време на годината? — попита Болд. — Не е ли късничко?
— В природата, да — каза Макклуър. — Тук бих се съгласил. Доста късно е. Но при нас сезонът на растеж е много кратък, детективе. Изключително кратък. Предполагам, че някои зеленчуци или други цъфтящи растения биха могли да изпускат полени по това време, но не съм ботаник. Слънчогледите може би? Лабораторията вероятно е в състояние да идентифицира вида на полените. Но реших, че си заслужава да привлека вниманието ви върху тях. — Тези думи лекарят отправи към Уолт, който кимна и посегна към блюдото петри да го разгледа.
— Ще ги накарам да побързат — каза той.
— Единственото друго нещо, което си заслужава да се спомене и смятам, че би могло да ви заинтересува, е, че доста от контузиите и ожулванията също са получени след смъртта. Макар че драскотините по коленете и лицето са получени, докато още е бил жив.
— Борба ли е имало? — попита Уолт.
— Ако трябва да правя предположения, бих казал, че ударът по тила е бил достатъчен, за да го убие, но може би не го е убил моментално. Той е паднал. Получил е кръвоизлив в мозъка, но през няколкото съзнателни секунди, преди налягането върху мозъка да го надвие, може би е успял да се обърне и да нанесе няколко удара на нападателя си. Може да са се сбили. Не знам. Състоянието на ръцете и устата му показва признаци за такава битка, може би размяна на удари. После ефектът от първоначалната травма го е застигнал. Според мен всеки друг веднага би загубил съзнание от такъв удар, цяло медицинско чудо е, ако при него не е станало така, но той има дебели кости и черепът може да го е предпазил до известна степен. Мозъкът му се е изпълнил с кръв и той е умрял.
— А после са го влачили през градина — каза Уолт.
— Или разсадник — добави Болд.
— Лабораторните изследвания би трябвало да ви помогнат в това отношение — обясни им Макклуър. — Ще опаковам материалите и ще ви ги пратя.
— Ще накарам някого от моите хора да ги закара следобед до лабораторията — каза Уолт, като разиграваше във въображението си борбата и със смущение осъзна, че не бе видял у Винс Уин никакви признаци да е участвал в такава схватка.
— Ако е имало борба — каза Макклуър, като умело изчака вниманието на двамата, — човек с такива размери би могъл да нанесе някои сериозни удари. Може би си заслужава да проверите в спешното отделение.
— Или денонощните магазини — допълни Болд, вперил очи в шерифа. — Тук имате ли такива?
— Добри предложения — кимна Уолт.
Докато двамата се приближаваха към джипа, Болд спря и изчака шерифът да се обърне.
— Жената в разсадника…
— Маги Шарп.