Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Лени? Втренчила си се в този сладкиш от десет минути каза Кейт сухо. — Още малко и ще остарее, преди да го сложиш в устата си.
Хелън изправи рамене и фокусира погледа си, като се опита да се засмее, сякаш всичко беше наред. Смехът излезе от устата й толкова принудено и с такова закъснение, че прозвуча стряскащо. Кейт я изгледа странно и се втренчи многозначително в кроасана. Хелън отхапа, както се очакваше от нея, и съжали за това. Спанак. Все пак това й предостави нещо за вършене, така че да остане будна, а тя трябваше да остане будна през остатъка от смяната си, независимо какво й се налагаше да сложи в устата си.
През цялата нощ зрението й ту се замъгляваше, ту се проясняваше отново, а тя знаеше, че ако случайно заспеше и се спуснеше в дълбините, без да си представя лицето на Орион, нямаше да се срещне с него в Подземния свят, както планираха. Но, което бе още по-важно, не можеше да си позволи да задреме и частица от секундата по-късно да се появи в „Новинарския магазин“, цялата в засъхнали неравни люспи кал от Подземния свят.
През последните няколко дни Хелън беше вцепенена от страх, че може да заспи в клас или на работа, да се спусне в подземния свят, и да се събуди пред всичките си познати, необяснимо покрита с мръсотия. Особено тази вечер. Беше по-уморена от когато и да било в живота си, а Зак се беше усамотил на една маса в дъното на „Новинарския магазин“, в частта, отделена за „кейковете на Кейт“, където се намираше и Хелън.
На няколко пъти Хелън беше пробвала да подхване разговор, в опит да разбере какво прави съвсем самичък там в събота вечер, но той почти не забеляза присъствието й. Просто продължаваше да поръчва храна и кафе и да натиска като обезумял клавишите на лаптопа си, сякаш просто се забавляваше.
Нито веднъж не я погледна в очите. Когато все пак го хванеше да я зяпа — което се случваше по-често, отколкото се харесваше на Хелън, той обикновено имаше отвратено изражение, сякаш току-що я беше зърнал да си бърка в носа или нещо подобно.
Докато забърсваше плота за хиляден път, за да се поддържа будна, Хелън чу как звънчетата на входната врата извъняха, когато някой влезе. Прииска й се да изпищи. Беше толкова късно, толкова примамливо близо до времето за затваряне.
Единственото й желание беше вечерта да приключи, за да може да преброи парите в чекмеджето, да се прибере у дома и да се стовари в леглото. Точно в десет можеше да каже на Зак да се измита, но един нов клиент можеше да й отнеме цяла вечност.
Чу как Кейт изписка щастливо от изненада:
— Хектор!
След около половин секунда Хелън се озова отпред, като скочи в прегръдките на Хектор заедно с Кейт.
Хектор вдигна с лекота и двете — по едно момиче във всяка ръка. Макар че обикновено му отнемаше около пет минути да каже нещо, което да вбеси Хелън до безумие, когато той се усмихна и протегна ръце за прегръдка, тя забрави колко дразнещ беше обикновено. Да увисне на шията на Хектор беше все едно да посегне нагоре и да прегърне слънцето — нищо, освен животворна топлина и светлина.
— Бих могъл да свикна с това! — засмя се Хектор, като вдигна и двете във въздуха и ги притисна, докато останаха без дъх.
— Разговарях с Ноел само преди няколко часа! Тя ми каза, че още си в Европа, за да учиш. Какво правиш в Нантъкет? — попита Кейт, когато Хектор ги свали на земята.
— Домъчня ми за вкъщи — каза той, като сви рамене. Хелън знаеше, че казва истината, дори и ако цялата измислена за параван история за следването в Европа беше лъжа. — Просто едно посещение набързо. Няма да остана дълго.
Тримата бъбриха приятелски още няколко минути, макар че Хектор непрекъснато стрелкаше Хелън с разтревожени погледи. Хелън знаеше, че щом Хектор се безпокои за нея, значи е плашеща гледка. След като се извини, тя отиде в задната стаичка да наплиска лицето си с малко вода.
Когато Хелън се върна на щанда със „сладкишите на Кейт“, Зак не седеше на мястото си, а бързаше обратно към него. Той си събра припряно нещата и изхвърча като светкавица от кафенето, без да откъсва очи от пода. Хелън го последва колебливо до предната част на кафенето, като го гледаше как излетя покрай Хектор и излезе през вратата. Хектор повдигна вежди при това странно поведение.
— Ще ни липсва ужасно — каза Кейт саркастично. После погледна колко е часът. — Знаете ли какво? Ако побързам, мога да успея да се отбия в банката преди последното отчитане на постъпленията. Можеш ли да затвориш магазина сама, Лени?