Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
Обичайният му заплашителен вид го беше напуснал, лицето му изглеждаше навъсено, жълтите зъби — оголени, и той присвиваше и без това сърдитите си очи. И после, за безкрайна изненада на всички, се сви и хвана ръката на Изабел.
— Определено не владее карате, но сега той е изплашен — впечатли се Анри.
— Това е капан — каза недоверчиво Лоран, но Изабел и: гадният Фабиен си стиснаха тържествено ръцете, без да се пролее и капка кръв. Накрая Фабиен се обърна и побягна.
— Но владее магии — рече Лоран.
— Карате — настояваше Анри.
— Какво му казахте? — попита Лоран, когато Изабел отново застана до тях.
— Това си е тайна между мен и Фабиен — усмихна се тя. — Мисля обаче, че отсега нататък няма да ви притеснява.
На Лоран и Анри не им се вярваше много, ала при все това бяха силно впечатлени.
Мадлен съзнаваше, че отдавна трябваше да си е тръгнала с двамата си племенници, така че каза с усмивка:
— И това ако не е вълнуващо! Ще тръгваме, хей, момчета, внимавайте с хубавата ми кожена тапицерия. Ще се радвам да се видим отново, госпожо.
— Аз също — излъга Изабел.
Тя ни най-малко не се съмняваше, че всяка дума на Мадлен беше казана преднамерено с идеята да я засегне. Което все пак не означаваше, че думите й не са истина.
В този миг позвъни телефонът й. Веднага се сети, че може да е Фритьоф, и за миг се опита да не вдига. Но тогава видя как в очите на Мадлен проблясва любопитство и извади телефона от чантата си.
— Ало?
— Фритьоф Теген. — Фритьоф се представяше с пълното си име, което не вещаеше добро начало.
Звучеше обидено и в лошо настроение и на Изабел почти й призля от звука на гласа му. Въпреки това се насили да се усмихне.
— Здравей, Фритьоф. Хубаво е, че се обаждаш, но моментът е ужасно неподходящ. — Тя говореше бързо и, разбира се, на немски, като придаваше на гласа си цялата артистичност, на която беше способна — едно приятелски, почти нежно звучене. — Какво ще кажеш да ти се обадя по-късно? След половин час?
— От мен да мине. Но нито минута повече — отвърна навъсено Фритьоф. — После имам една среща и нямам намерение да чакам.
И макар че телефонът отсреща отдавна беше затворен, Изабел изчурулика:
— Чудесно, веднага ще ти се обадя. Имам тоооолкова много да разказвам.
С лек смях тя пусна телефона отново в чантата си. По време на разговора Мадлен Клерисо бе направила само две-три крачи към спортната си кола. Явно си умираше от любопитство. Кой си мислеше, че е на телефона? Корин?
— Това беше мъжът ми — каза Изабел, все още усмихвайки се.
По лицето на Мадлен не трепна нито един мускул, но на Изабел й се стори, че нещо припламна в тъмните й очи. Какво беше това? Ужас? Изненада? Надежда?
— Той е ужасно ревнив — продължи бавно тя, докато леко побутваше Лоран и Анри към колата. — Също като вас. При положение че говорим само за някаква креватна история, нали?
Отново това припламване и после Мадлен сладко се усмихна.
— Точно така. Е, ще тръгвам, ще се видим утре на вечер в „Ринкинкин“.
— Да, ще ми бъде приятно, ако успеете да дойдете отвърна Изабел така, сякаш „Ринкинкин“ й принадлежи и имаше право да прави покани. — Хайде, момчета, колата ми е там отпред. Довиждане, госпожо.
Седма глава
Безспорно думите на Мадлен Клерисо смутиха силно Изабел, точно каквата беше и целта.
„Двамата са родени един за друг. И това е ясно за всички, които са ги виждали заедно. Вечни чувства.“
Досега Корин не беше говорил за жена си, а и Изабел не беше разпитвала за нея.
„Това е минало“, беше казал той, а на Изабел думите й прозвучаха като „Забравено и приключило“.
„Двамата са родени един за друг. И това е ясно за всички, които са ги виждали заедно. Вечни чувства.“
Вероятно Мадлен Клерисо също е влюбена в Корин, най-малкото не желаеше да го отстъпи на Изабел. И макар че Мадлен изглеждаше изключително жизнена и привлекателна, Изабел не се страхуваше, че може да й бъде конкурентка. С една мъртва обаче, считана за най-голямата любов, нещата щяха да са доста по-сложни.
„Не всяка жена може да се пъхне като зайче в нечие легло, без изгледи някога да бъде обичана.“ Ами ако Мадлен беше права и ако Изабел наистина беше за Корин само една креватна история? Той не спираше да й говори прекрасни неща, тя буквално се къпеше в комплиментите му, но не й беше казвал, че я обича.