Войната на Калибан

— Добре — съгласи се Боби, без да е съвсем сигурна какво е чай със соево мляко, но тези две неща поотделно ѝ харесваха достатъчно, за да рискува.

Синьокосото момиче се отдалечи и заговори със също толкова млад мъж зад бара, докато той приготвяше чая. Боби се огледа и забеляза, че всички, които вижда да работят, са горе-долу на една възраст.

Когато чаят пристигна, тя каза:

— Може ли да ви попитам нещо?

Момичето сви рамене с подканваща усмивка.

— Тук всички, които работят, на една възраст ли са?

— Ами, горе-долу — отвърна момичето. — Трябва да събираме предуниверситетски кредити, нали?

— Не съм тукашна — каза Боби. — Обяснете ми.

Синьокосата сякаш сега я видя за първи път. Огледа униформата ѝ и различните отличителни знаци по нея.

— Олеле, вие сте от Марс, нали? Иска ми се да отида там.

— Ами супер. Разкажете ми за тази работа с кредитите.

— На Марс няма ли такова нещо? — озадачи се момичето. — Е, добре. Значи, ако подадеш молба за прием в университет, трябва да си печелил кредити с работа в продължение на поне една година. За да покажеш, че обичаш да работиш. Така че да не хабят място в класните стаи за хора, които после минават на основна.

— Основна?

— Сещате се, основна издръжка.

— Мисля, че разбирам — кимна Боби. — Основна издръжка са парите, с които живееш, ако не работиш?

— Не са пари, просто основна. За да имаш пари, трябва да работиш.

— Благодаря — каза Боби и отпи от чая със соево мляко, а синьокосата изприпка към друга маса. Беше великолепен. Трябваше да признае, че има някаква тъжна логика в това да се прави ранна пресявка, преди да се хабят ресурси за образованието на хората. Боби нареди на терминала си да плати сметката и той ѝ показа общата сума, след като я преизчисли по обменния курс. Тя добави хубав бакшиш за синьокосото момиче, което искаше от живота нещо повече от основна издръжка.