Обещанието на краля вещер

Бързо осъзна, че случаят не е такъв. По-скоро силата на черепа позволяваше на сетивата му да навлязат в отвъдните селения.

Почувства костите на мъртва катерица точно под краката си, както и тези на много други създания, които бяха умрели на това място. Не почувства притегляне към тях, а просто разпознаване, разбиране, че те са там.

Но все пак почувства притегляне, съвсем ясно, и се обърна и излезе от дъбравата, оставяйки се на черепа да го води.

Скоро стоеше в останките на древно, забравено гробище. Няколко камъка може би бяха отбелязвали гробове или пък не, но Джарлаксъл със сигурност знаеше, че това е гробище; едва ли друг авантюрист, озовал се на същото място, би предположил.

Джарлаксъл почувства отдавна погребаните тела, подредени в прави редици. Те го зовяха, помисли си той…

Не, осъзна и отвори широко очите си, поглеждайки надолу към черепа. Не зовяха него, чакаха го да ги призове.

Мрачният елф си пое дълбоко дъх. Забеляза останките на джудже и полуръст, но когато се съсредоточи върху тях разбра, че не са свързани по никакъв друг начин освен към земята, в която почиват и определено не са свързани с него.

Черепът беше съсредоточен в силата си. Имаше власт над хората — живи и мъртви, така изглеждаше.

— Интересно — прошепна Джарлаксъл на хладния нощен въздух и подсъзнателно погледна обратно по посока на кулата на Илнезара.

Мрачният елф вдигна сияещия предмет пред блестящите си очи.

— Ако аз бях открил книгата и активирал създаването на кулата със собствената си живителна сила, дали черепът, пораснал между страниците й, щеше да бъде на мрачен елф? — запита се той. — Възможно ли е дракон да създаде череп, който би се свързал с отдавна мъртви дракони?

Той поклати глава, когато изрече думите на глас, защото не му звучаха правилно. Разположението на черепа предхождаше това на създаването на кулата и той е бил закрепен вътре в книгата преди глупавият човек Херминикъл да я открие. „Книгата е била предопределена да постигне този краен резултат“, мислеше той.

Да, това звучеше по-добре на възрастния и запознат с магиите мрачен елф. Зенги имаше огромна власт над хората и освен това командваше армии от мъртъвци, или поне така твърдяха историите. Черепът със сигурност е бил един от артефактите му, за да предизвика такъв резултат. Джарлаксъл отново хвърли поглед назад към далечната кула.

Не бе тайна, че Зенги бе командвал ята дракони несравними чудовища, събрани някак заедно с едничка цел и под негова власт.

Усмивката на мрачния елф се разшири и той осъзна, че в бъдещето му наистина предстоеше пътуване до Вааса.

За радост.