Тайният портал

Само мълчаливо поклатих глава, тъй като нямах възможност да отговоря — някой бе разказал на Ифигения за измисления ми припадък. Тя се появи с развети поли като загрижена квачка и не се отдели от мен, докато прекосявахме реката към отсрещния бряг. Дори и графът се бе качил на сала и настоя да ни придружи. Той не се поколеба да ни предостави каретата си, която да ни откара до Гросвенър Скуеър — огромно чудовище с четири коня и златен герб, както и двама коняри с изискани ливреи. През цялото време Себастиано го стрелкаше с убийствени погледи, но изглежда, Джордж не забелязваше. През цялото време се обвиняваше на глас, че не е бил до мен, за да ме хване. Когато ни остави на Гросвенър Скуеър, обяви пламенно и гръмогласно, че ще ме посети възможно най-скоро.

Мистър Фицджон реагира с обичайната си тактичност, когато чу за мнимия ми припадък. Той нареди на Джейн да ми донесе горещ чай и подкани жена си да бухне възглавниците на леглото ми. В същото време възпря Бриджет от това, да ме притесни допълнително с нейните монолози.

— Ще помогнеш на милейди да свали роклята си и през цялото време ще запазиш пълно мълчание — нареди той със строга физиономия. — След това ще се качиш в стаята си и ще оставиш милейди на спокойствие. — А после икономът се обърна към Себастиано. — Желае ли милорд да повикам лекар?

— Не е необходимо — казах веднага.

Почти всички лекари, които бях срещала в най-различни епохи в миналото, бяха демонстрирали плашещото си влечение към пускането на кръв. А за по-голям ефект слагаха пиявици и ужасяващи вендузи на гърба или предписваха някакви смърдящи гадости за пиене, за които човек никога не можеше да е сигурен, дали не са отровни.

— Вече се чувствам много по-добре — обясних. — Просто се нуждая от малко почивка.

Все пак отне известно време, докато най-сетне всички прислужници се оттеглиха и можехме, необезпокоявани, да поговорим със Себастиано. Той дойде в спалнята ми, заключи вратата и седна до мен в кукленското ми легло.

— Разказвай! Какво се случи?

На мига избухнах в сълзи. Себастиано ме хвана за раменете и ме погледна настойчиво.

— Какво ти е сторил онзи негодник, графът? Ще го убия!

— Някой ме издебна в гръб и ме удари, но не вярвам да е бил Джордж — хлипайки, обобщих случилото се, докато разтърквах цицината зад ухото си.

Себастиано издърпа ръката ми настрана и разгледа мястото.

— Ще гоубия!

— Нали ти казах, не беше той.

— Кой тогава?

— Нямам представа. Удариха ме в гръб.

— Как тогава можеш да си сигурна, че не е бил Клевли?

— Защото видях изражението му и чух всичко, което каза. И най-веченачина, по който го каза. Той беше напълно шокиран и определено не се преструваше. Никой човек не може да играе толкова добре.

— И нямаш друго доказателство за невинността му?

Все още плачейки, поклатих глава. Себастиано ме взе в прегръдките си.