Тайният портал

Не последва никакъв отговор. Бързо се обърнах към Джордж, но там, където допреди миг бе стоял, нямаше никой.

— Джордж? — извиках уплашено. — Имам предвид, сър? — Колебливо направих няколко крачки навътре към лабиринта. И веднага бях заобиколена от висока, непроходима стена от чимшир. Пред мен се простираше непрогледна тъмнина. — Сър? — Внимателно продължих напред, докато стигнах до първото разклонение. Там надникнах зад ъгъла, но нищо не се виждаше.

Определено не исках да навлизам в лабиринта, но все пак направих две-три крачки, защото бях сигурна, че Джордж се криеше зад следващия ъгъл — ясно го чувах как диша.

— Ангела Меркел — извиках, докато надничах в следващия проход. Там нямаше никой, но точно пред мен нещо прошумоля. Той стоеше на не повече от една крачка разстояние, делеше ни единствено живият плет. — Фитнес център! — извиках. — Имейл акаунт! — Колкото и глух да беше този тип, това трябваше да го е чул. Ето че имах неопровержимо доказателство: Джордж бе пътуващ във времето. Също като мен, и той идваше от бъдещето. Обърнах се към посоката, от която бях дошла, тъй като не исках да губя повече време, препъвайки се в този лабиринт, а възможно най-бързо да информирам Себастиано. Но когато завих зад ъгъла, пред мен не се появи изходът, а просто друг коридор, още по-зловещ от този, от който току-що бях дошла. Затичах се обратно — и установих, че съм се изгубила.

Запази спокойствие!заповядах си. Няма да позволя този тъп лабиринт да ме изплаши, без значение колко тъмно бе тук. Внимателно заопипвах с две ръце наоколо, вперила очи в небето, където се виждаше блед отблясък на цветните фенери. Изведнъж, точно зад мен, чух шум от стъпки. Обърнах се рязко, но вече бе късно. Усетих удар зад лявото си ухо. Привидяха ми се звезди и се свлякох на земята. Не изгубих истински съзнание, само бях замаяна. Опитах да се изправя, но някой ме притисна към земята. Една ръка се плъзна по дрехите ми, опипвайки ме от горе до долу, докато накрая не намери това, което търсеше. Рязко дръпване и нападателят ми си го присвои. А в следващия миг вече бе изчезнал. Пъшкайки, се надигнах до седнало положение.

Няколко секунди по-късно бях заслепена от фенер, който светеше директно в лицето ми.

— Мили боже, скъпа лейди Ан! — Шокираното лице на Джордж се извисяваше над моето. — Вие сте припаднала! Останете където сте! Ще извикам помощ!

Крещейки силно за помощ, той се затича тромаво, като за съжаление, взе и фенера със себе си. Изправих се с усилие и препъвайки се, направих опит да се ориентирам в тъмното, като се насочих към мястото, където току-що бе изчезнал Джордж. Малко след това отново стана светло и се появи пуфтящият Джордж, като този път го придружаваше Младоженеца Кен.

— Ан! — извика изплашено Реджиналд. — Бедното създание, нека ти помогна! — Изобщо не изчака отговора ми, а направо ме вдигна на ръце.

— Мога да вървя! — запротестирах аз.

Но той не искаше и да чуе за това.

— С такова удоволствие и сам бих ви носил, моя скъпа, сладка Ан! — увери ме графът, който, дишайки тежко, се тътреше до нас. Гласът му непрестанно пресекваше, почти се разрева. — Но имам много болен гръб!