Гилдията на магьосниците

– Защо? – Задавайки въпроса, той знаеше, че вече се е провалил на една от проверките.

– Защото ми е нужно да бъде убит – отговори Фарин.

– А защо го искаш мъртъв?

– Трябва ли да ти давам обяснения?

Сери събра целия си кураж. „Да видим колко далеч мога да стигна".

– Да.

Фарин възкликна развеселено.

– Много добре. Мъжът, с който направи сделката, се казва Веран. От време на време го наема за работа друг крадец, но Веран постепенно се науми да скрива част от печалбата. До скоро Крадците търпяха това, но преди няколко дни Веран решил да посети едно жилище по своя собствена инициатива. Това жилище е на богат търговец, който има договорка с Крадците. Когато Веран проникнал вътре, там била само дъщерята на търговеца и няколко слуги. – Фарин направи кратка пауза и гневно изсъска: – Крадецът ми отстъпи правото си за наказание над Веран. Дори и момичето да беше оживяло, той щеше да е мъртвец.

Жълтите очи се обърнаха към Сери.

– Разбира се, ти имаш правото да се съмняваш дали не съм си измислил всичко това. Трябва да решиш дали ми се доверяваш.

Сери кимна и погледна към бардака. Винаги, когато трябваше да вземе решение, без да разполага с достатъчно информация, се доверяваше на инстинктите си. Какво му казваха те сега?

Спомни си за студения див блясък в погледа на мъжа и за страха в очите на момичето. Да, този човек беше способен на чудовищни деяния. След това Сери помисли и за останалите момичета, за напрежението във въздуха, за липсата на клиенти. Онези двамата на бара си говореха с кръчмаря. Бяха ли приятели на Баран? Нещо тук не беше наред.

А Фарин? Сери си спомни всичко, което знаеше за крадеца. Разбира се, когато се наложеше, Ферин можеше да бъде безмилостен, но иначе беше честен и държеше на думата си. И по време на разказа му за Веран в гласа му имаше ярост.

– Никога досега не съм убивал – призна си Сери.

– Знам.

– Не съм сигурен дали ще мога.

– Ако нещо заплашва Сония, ще можеш. Прав ли съм?

– Да, но това е различно.

– Нима?

Сери присви очи и погледна крадеца.

Фарин въздъхна.

– Не, нямах предвид това. Аз не действам по този начин. Просто те проверявам, и ти много добре знаеш това. Не е задължително да убиваш този човек. По-важно е да се научиш да ми се доверяваш и да знам докъде можеш да стигнеш.

Сърцето на Сери пропусна един удар. Беше очаквал, че това е проверка. Но Фарин му беше дал толкова много различни задачи, че младежът беше започнал да се чуди какво ли искаше от него крадецът. Може би Фарин имаше нещо предвид? Нещо необичайно?

Вероятно това беше проверка, с която Сери щеше да се сблъска отново, когато стане по-възрастен. Защото ако се окажеше неспособен да убие или проявяваше колебание, можеше при реална опасност да подложи на риск себе си или останалите. А ако тези „останали” беше Сония...

Внезапно всичките му съмнения и колебания изчезнаха.