Прекрасният нов свят
- Автор: Хаксли Олдос Леонард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Прекрасният нов свят». Краткое содержание книги:
— Не, не можем да я подмладим. Но много се радвам — рече накрая д-р Шоу, — че ми се удаде възможността да видя случай на човешка старост. Много ви благодаря, че ме повикахте. — Той сърдечно разтърси ръката на Бърнард.
Следователно всички се домогваха само до Джон. И тъй като човек можеше да се срещне с Джон единствено чрез Бърнард, който му бе определен за опекун, сега с Бърнард за първи път в живота му се държаха не само човешки, а и като с изключително важна личност. Вече нямаше приказки за сипан в кръвозаместителя му алкохол, нито пък подигравки за външния му вид. Хенри Фостър с всички сили се стараеше да бъде любезен; Бенито Хувър му подари шест пакетчета секс-стимулираща дъвка; Помощник-главният предопределител пристигна и си изпроси почти унизително покана за една от вечеринките на Бърнард. Колкото до жените, Бърнард трябваше само да намекне за евентуална покана и можеше да обладае която си поиска от тях.
— Бърнард ме покани да се запозная с Дивака идната сряда — съобщи победоносно Фани.
— Много се радвам — каза Линайна. — А сега трябва да се съгласиш, че не беше справедлива към Бърнард. Нима не го намираш очарователен?
Фани кимна.
— И трябва да ти призная — рече тя, — че бях съвсем приятно изненадана.
Главният бутилировчик, Директорът по предопределението, трима Заместник-директори по осеменяването, Професорът по емоцинотеория от Института по емоционално инженерство. Възглавяващият управителното тяло на Уестминистърския певчески храм, Инспекторът по бокановскизацията — списъкът на канените от Бърнард знаменитости беше безкраен.
— Само миналата седмица обладах шест момичета — довери той на Хелмхолц Уотсън. — Една в понеделник, две във вторник, други две в петък и една в събота. И ако имах време и желание, имаше поне още дузина, които изгаряха от нетърпение…
Хелмхолц мълчаливо слушаше хвалбите му с такова мрачно неодобрение, че Бърнард се почувствува обиден.
— Ти ми завиждаш — рече той.
Хелмхолц поклати глава.
— Просто ми е много тъжно, нищо повече — отговори той. Бърнард си тръгна оскърбен и се зарече никога, за нищо на света да не проговори повече на Хелмхолц.
Дните минаваха. Успехът замая като шампанско главата на Бърнард и с течение на времето (както щеше да направи и всяко друго опияняващо средство) напълно го сдобри с един свят, който дотогава му се бе виждал твърде неудовлетворителен. Но щом този свят го признаваше за значим, тогава порядъкът в него бе приемлив. Но макар и помирен с този свят благодарение на успеха си, Бърнард не искаше да се отказва от привилегията да критикува този обществен порядък. Защото критиката засилваше усещането му за собствена важност, караше го да се чувствува по-значим. Освен това той искрено вярваше, че има какво да се критикува. (Същевременно той харесваше най-искрено и това, че се радва на успех и че може да бъде с което момиче си пожелае.) Пред онези, които го ухажваха сега заради Дивака, Бърнард остро критикуваше общоприетите правила за поведение. Изслушваха го любезно. Ала зад гърба му хората клатеха глави. „Този млад човек ще свърши зле“ — пророкуваха те с убеденост, която се подсилваше от намерението им в най-скоро време сами да се погрижат той да свърши зле. „Втори път няма да намери друг Дивак, който да го отърве“ — казваха те. Но тъй като първият Дивак бе все още тук, те се разсипваха от любезности. И от техните ласкателства Бърнард се чувствуваше определено исполин — исполин и същевременно олекнал от главозамайването, по-лек и от въздуха.
— По-лек и от въздуха — рече Бърнард, като посочи нагоре.
Високо, високо в небето балонът-сонда на Метеорологичната служба розовееше като заблестяла на слънцето перла.
„… На въпросния Дивак — гласяха наставленията до Бърнард — трябва да бъдат показани аспекти на цивилизования живот…“
От площадката на Чаринг Тий Тауър сега му се показваше животът от птичи поглед. Началникът на аеродрума и Главният метеоролог изпълняваха ролята на екскурзоводи. Но най-много говореше не друг, а Бърнард. Опиянен, той се държеше така, сякаш бе най-малко Вселенски контрольор на инспекция. По-лек и от въздуха.