Мястото на екзекуцията

Мисълта как лепкавият му поглед на салонен сваляч би се насочил към Ан, пък дори само през обектива на фотоапарата, бе болезнено противна на Джордж. Прикривайки своята неприязън, той само каза:

— Много любезно предложение, сър. А сега да се върнем на сряда следобед. Казвате, че сте отишъл в лабораторията към два и половина. Колко време останахте там?

Хокин се намръщи и посегна към цигарите си.

— Беше се натрупало много за копиране. Участвам в един конкурс, затова е важно да обработвам много внимателно снимките. Върнах се вкъщи чак за вечеря. Тогава намерих в кухнята жена си и Кати Ломас, страшно паникьосани, защото Алисън не се беше прибрала. Считам, че с това съм отговорил на въпроса ви, инспекторе, нали?

— Отговаряте, но не решавате затруднението ми. Разбирате ли, сър, уведомени бяхме, че са ви видели да вървите през полето, между гората, където открихме Шеп, и онези шубраци, където имаше следи от някакво боричкане. Доколкото знаем, това е било към четири часа в сряда следобед. Можете ли да ни обясните защо някой е останал с това впечатление?

Червенината плъзна първо по ушите на Хокин, после заля в тъмноалено челюстите и накрая бузите му.

— Защото са тъпи селяндури, инспекторе.

Джордж се изправи на мястото си, стреснат от ожесточението в отговора на Хокин.

— Моля?

— Това са хора, които са се женили помежду си в продължение на поколения, инспекторе. Помислете си само — в цялото село има само три фамилни имена. Нямат шансове да спечелят някое телевизионно състезание, а? Някои от тях може и да не знаят коя година сме, камо ли пък точната дата. И само защото някой от тези малоумници е сбъркал вторник със сряда… Е, не можете да вземате това насериозно, нали? Вижте, инспекторе, покойният ми чичо управляваше това село, като че ли му беше лично хоби, по една много основателна причина. Той знаеше, че без покровителството на местния земевладелец хората от Скардейл не могат да оцелеят. Те просто не са пригодни за съвременния свят. — Внезапно злобата на Хокин като че ли се изчерпи. Той прекара ръка през косата си и успя да нагласи една от триъгълните си усмивчици. — Вярвайте, ми, инспекторе, в сряда следобед не съм подавал нос от лабораторията. Който и да ви е казал нещо друго, е сбъркал.

Още преди Джордж да отвори уста, Клъф се намеси в точно пресметнатия момент — така дуетите филмови комици стават звезди. Демонстративно прелиствайки бележника си, той каза с извинителен тон:

— Сър, показанията са на двама души. Двама жители на селото твърдят, че са ви видели на въпросното място в сряда, четири часа следобед. Да беше само един, е, честно казано, сър, нагледахме им се през последните два дни и ми е ясно какво имате предвид. Но двама… така става по-сложно.

Този път усмивката на Хокин изглеждаше съвсем искрена. За първи път Джордж доби бегла представа от това, което бе привлякло към него Рут Картър, вдовица от Скардейл. Когато се усмихнеше, Хокин имаше същото авантюристично излъчване като Дейвид Нивън16 на млади години. И същата непринуденост, допълни наум Джордж, докато Хокин предлагаше на двамата полицаи цигари с елегантен жест.