Призрачна музика

— Донеси за себе си, аз не искам.

— Ще видим кой какво иска. До скоро.

— До скоро — подхвърли разсеяно Настя.

Ето, вечерта, която трябваше да бъде посветена на приятелите, отново се отменяше. Разбира се, тя можеше да не се съгласи да помогне на Дюжин — вече не бе длъжна да го прави, тъй като не работеше в главното управление при Заточни, — но той беше прав за едно: двамата наистина бяха започнали заедно работата по проучването на милиционерските висши учебни заведения и беше справедливо Настя да вземе участие в нейното довършване. Тя бе изготвила програмата за проучването и ако в момента нещо не се получаваше както трябва заради това, че тази програма не е направена достатъчно добре, вината беше нейна и тя трябваше да направи всичко възможно, за да я коригира.

Незнайно защо Павел Дюжин й приличаше на Чеширския котарак. Сякаш доброто му настроение и благоразположението му към околните съществуваше само по себе си, независимо в какво настроение се намираше самият Дюжин. Човек, който попаднеше в триметровата зона около Дюжин, започваше глупашки да се радва на живота и оставаше под влияние на това безсмислено според много хора занимание поне час и половина след като Дюжин си отидеше. Настя не знаеше в какво се криеше тайната на този феномен, но подозираше, че капитанът толкова искрено обичаше и живота, и всички хора на света, че нямаше начин тази любов да не влияе и на околните. Всъщност това вероятно бяха само нейни субективни усещания. Павел й беше симпатичен като човек и тя дълбоко го уважаваше за умението и желанието му да се учи и за добре организираното му мислене. Неговата безцеремонност и нетактичност я дразнеха и понякога дори я докарваха до бяс, но тъй като той не беше оперативен работник, а служител от щаба, тези качества не влияеха на ефективността на служебните му действия. Както обичаше да казва Коля Селуянов, лошо боядисаната врата не оказва влияние на ефективността на движението на автомобила и затова няма защо да й се обръща внимание. Та по тази причина Настя се отнасяше към някои личностни особености на Дюжин точно като към лошо боядисана врата.

Павел беше дошъл малко по-рано и когато Настя се приближи до входа си, той вече седеше на пейката и ядеше с апетит парче пица.

— Докато те чаках, успях и да се навечерям — обяви той. — Ще ме черпиш само един чай.

Щом влязоха в апартамента, той веднага отиде в кухнята и включи чайника, а сетне влезе в стаята и занарежда право на пода папките, които носеше със себе си. Настя направи чай на Павел, за себе си свари кафе, занесе чашите в стаята и седна на пода до Дюжин.

— Кажи с две думи какво се е получило в крайна сметка — помоли го тя.

— Нещо се е получило, друго не е — отвърна загадъчно капитанът. — Ако трябва да обобщя с две думи: засега не се наблюдава целенасочено въвличане на нашите момчета в черните мрежи на мафията. Макар да ги използват със страшна сила, но за моментни цели и без планове за бъдещето.

— Какво се среща най-често?