Призрачна музика

— Не, Клавдия Никифоровна, това не може да бъде — подмаза й се отново Сергей, — забелязали сте такива подробности, а не сте обърнали внимание на дрехите му? Просто не мога да повярвам. Вие имате прекрасно зрение и много добра памет и направо ме сразихте с наблюдателността си. Нека да опишем дрехите му подробно.

Леля Клава вдигна очи към тавана и започна да си спомня с какво е бил облечен посетителят в съседния апартамент. Панталоните му били светлосиви, а ризата му — с къси ръкави и кремава на цвят. Тя не можа да си спомни нищо повече, но и бездруго беше ясно, че в тази жега човек едва ли би носил още някаква дреха, а за да обърнеш внимание на мъжките обувки, трябваше да си специалист, а не най-обикновен свидетел. С женските обувки беше по-лесно, тъй като те бяха с най-различни модели и цветове, и свидетелите много често си спомняха „сребристи сандали на висок ток“ или „червени обувки“. А мъжките обувки бяха по-обикновени и еднообразни и човек трябваше да носи поне каубойски ботуши със сребърни налчета или индийски мокасини с ресни и бродерия, за да им обърне някой внимание.

— Кога идва този човек?

— За пръв път го видях преди три седмици — обяви делово Клавдия Никифоровна.

— Ама той и втори път ли е идвал?

— И втори, и трети път. Запомних го точно защото го видях няколко пъти. Първият път беше преди три седмици, а сетне дойде след около още една седмица.

— А кога дойде за трети път?

— Ами пак тогава, когато дойде и за втори, на другия ден. Дори си помислих, че този гост доста зачести при Костя, но той взе, че изчезна. Повече не е идвал.

Значи имаше две посещения преди около две седмици — тоест, в навечерието на взрива, по време на който загина жената на Дударев. Беше идвал висок симпатичен мъж на около четирийсет и пет години, с тъмни коси, гъсти вежди и белег до ухото. Това беше точен портрет на Дударев. Не, нямаше толкова лесни успехи… Макар че защо да са лесни? Нима почти две седмици каторжен труд беше лесна работа? Нима това беше твърде малка цена за успеха?