Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Ако не се майтапиш, момко, купи я. Не й ща много — хитро отговори бабичката. — Само че имам синове. Двама са.
— Пият ли?
— Опазил ме Господ!
— Ще ги излекуваме — твърдо заяви Ваня. Плати на бабата десет пъти повече от посочената цена, хубавичко си поговори със синовете и наистина ги отказа от водката, осигури им работа и сега двамата бяха уважавани търговци в Сергиевото предградие, имаха си сергии и живееха в собствени къщи, а бабата не можеше да се нарадва. И така, постегнаха старата къща, изправиха я, сложиха й нови основи, но по желание на Ваня вътре не беше пипнато нищо, всичко си остана както си беше: голяма руска печка с широк одър отгоре й, дървени пейки покрай стените. Така къщата в Тишина напомняше на Ваня родния му дом в Сибир.
Монголеца отдавна беше намислил да въведе ред в своята империя, а че огромното стопанство на господин Иванов бе своеобразна империя — дори властите не се съмняваха. Достатъчно е да се каже, че годишният оборот на средствата, получени чрез рекет, търговия, наркобизнес, проституция, „данъци“ от редица търговски банки и предприятия възлизаше на десетки трилиони рубли. Не би било вярно да се твърди, че Монголеца държеше под пълен контрол всички групировки — всеки кръстник, колкото и незначителен да беше, се чувстваше пълновластен господар на своята територия. Но именно Монголеца редовно получаваше полагаемата се част от техните печалби. Той обаче имаше сериозни подозрения и не без основание, че сумите са много по-малки от уговорените проценти. А щом като има империя, трябва да има и император. Така че той си постави за цел да обедини под своя власт всички групировки, да контролира всички парични постъпления, да сложи на важни постове свои хора и така да създаде единна и строга система за контрол в цяла Русия. Знаеше, че ако не постигне това, след време империята му ще рухне като пясъчна кула. Появи се указът на президента за борба с организираната престъпност, който можеше да им подпали чергата. Впрочем досега бяха излезли много президентски укази за какво ли не, но не вършеха кой знае каква работа.
В Питер на общоруската среща на най-крупните авторитети Ваня се опита да развие идеята си, но срещу нея се обявиха бандитите от старата генерация от типа на Веня Пуяка, Шамана, Кръста — много се бяха насъбрали. „Нее, Ваня, ти се целиш в Кремъл, в светловелможните палати, а каква работа имаме ние там? Нека Елцин си тъпче по дебелите килими, свикна вече, дано Господ здраве да му дава! Открай време бандитите си живеят по собствените къщи, а нашите сега не са по-лоши от кремълските. Пак ще се пролее много кръв и не се знае как ще свърши цялата работа.“
Образованите младежи също зинаха усти: „Не сте прав, господин Иванов. Съгласни сме, че трябва да има обединяващо начало, дори нямаме нищо против вие да станете обединителят, но категорично отхвърляме всяко насилие.“
И напразно се опитваше Ваня да ги убеди, че именно сега е моментът да се действа, да покажат кой е истинският господар на Русия, точно сега му е времето, докато държат в ръцете си чиновниците от всякакви инстанции, докато имат свои хора по върховете, докато генералите тъпчат джобове и строят дворци, и докато още не са им иззели цялото оръжие и не са започнали да ги разстрелват на групи.
— Ех, братлета, ще си спомните думите ми, ама ще бъде късно — уморен от увещания заключи Ваня. — Ако ченгетата не ви видят сметката, вие сами ще се изпоколите един друг.
— Виж, това вече е приказка на място — оживиха се старците. — Говориш самата истина! Щото някои от външните много се увълчиха и всеки иска да стане главатар. Тук си стопроцентово прав, Иван, така че — обединявай, командвай, действай.
С това решение приключи срещата. Но още щом се разотидоха, отново започна касапницата. И Ваня реши да тръгне по друг път. Докато преди това държеше търговията с тютюн, спиртни напитки и донякъде рекета, сега реши да сложи ръка и върху наркобизнеса, обещаващ луди печалби. Спря вниманието си на хероина, който все още беше малко разпространен в Русия, но Ваня беше сигурен, че този наркотик ще завладее руския пазар, както е завладял американския и европейския пазар. Афгано-пакистанският хероин не му харесваше — не беше пречистен, за най-подходящ по качества смяташе латиноамериканския бял прашец, но превозът му би излизал доста „солено“. Спря се на азиатския хероин — камбоджански и лаоски, който изглеждаше доста по-чист от афганския. През месеците, които прекара в Хонконг, уреди закупуването на наркотика и пътищата за внасянето му в Русия. И сега, когато тайните складове във Воронеж бяха вече пълни, Ваня реши да действа.