Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Осем или девет. Мога да уточня.
— Тези на дребно влизат ли в общата сума?
— Разбира се.
— Банките все московски ли са?
— Две са московски, има тулска, тверска, две ростовски, три в Питер…
— Не си напрягай акъла — каза Ваня, като видя, че Антон се опитва да изброява по памет. — Трябва да уважим господа банкерите… Сега ще говоря аз, а вие слушайте. Няма да ви напомням какво стана на срещата в Питер, ще кажа само, че всичко се развива, както го предрекох. Златно време загубихме. Благодаря ви, братлета, че от всички стари авери само вие се обадихте в моя подкрепа. Знайте, че не съм забравил добрите ви думи…
— Я стига ги реди тия жални-милни! — не издържа Майкъл. — Току-виж съм се разревал като крава!
— Ама верно, Ваня, какви ги приказваш? Като че се прощаваш. Говори по същество.
— И това ще стане. Правилно си забелязал, Михаил. След половин-една година гювечът ще свърши, ще си надойдат от Чечня маса офицери и войници, а при това — сами знаете, вестници четете — нашият всенароден избраник даде заповед славната ни армия да стане професионална. Тъй че представете си какво ще правят тия ветерани, щом като са научени само на едно — да се бият. Но ви казвам, че и на „якичките“ ще им дойде редът. И това време не е далече. Винаги съм го казвал: който има власт, има и мангизи. Стоят на кормилото чиновниците и си купуват дворци. Ние на кормилото няма да стоим. И за последен път повтарям — изтървахме времето. Но ще живеем, и добре ще си живеем. Разбира се, докато капят мангизи от „якичките“, които не са успели да се сдобият с офицерчета, нека капят. И банките ще държим до последно. Но е безполезно да се репчим на професионалистите. Ще изгорим. Как прие в казиното нашите хора господин Попов-Городецки? — обърна се монголеца към Антон.
— Спокойно.
— И какви са постъпленията?
— Абе не са много, но постоянно текат.
— Ние имаме само едно казино — уточни Монголеца. — А колко общо ги има в столицата?
— Над седемдесет.
— Официални?
— И към трийсет „покрити“.
— Значи са стотина само в Москва! А смятай колко ги има в цяла Русия? Така че, братлета, всички казина, игрални домове заедно с разните му там курви, директори, келнери, бармани и другата паплач трябва да са наши.
— Чух, че Алик-Попа е разговарял с Тофик — каза Майкъл.
— Нали натам бия. Ти, Миша, направи ли една груба сметка колко ни излезе Хонконг?
— Ох, не ми се ще да си спомням… Касата направо се изпразни. Нали тогава пратихме и „горе“.
— Разплатихме ли се напълно?
— Както ми беше наредено…
— Чеченците може ли да довтасат? Оня Якуб или Бек? Азери, чеченци — все един дол дренки!
— Ами може — обади се Антон. — Те нали са от една вяра. Изтокът е деликатна работа!
— Няма да се появят. Имат си много свои проблеми. Но ако се наложи, ще им припомним. И Питер, и Виборг… Тука се е пръкнал някакъв голям майстор — нареждайки снимките с Уест, продължи Монголеца. — Как е, много ли се товари?
— С очите си го видях! — потупа се по гърдите Антон.
— Видял… — не повярва Ваня. — Не си го видял, ами си играл! Така кажи!
— Е, поседях — призна Антон.
— И си стана като оскубано пиле, а?
— Това, братлета, е нещо невъобразимо… Тоя мъж не е човек, а извънземен. И едно мога да ви кажа: бая нещо е намазал от него Алик Попа.
— С феесбейците ли движи сега?
— С тях ами. Къде да се дене?
— Само в Монако се е натоварил с два милиона — вмъкна Майкъл.
— Прибрал ли се е вече?
— Прибра се. Заедно с тоя мошеник — бодна с пръст Майкъл снимката с Павлов. — Нашите се позавъртяха, ама къде ти… Охраната е двайсет души. Качиха го в колата и дим да ги няма!
— Не ми се вярва нашите да не са ги придружили — усъмни се Монголеца.
— Придружиха ги. Ама те ускориха и свиха по „Рубльовка“! И на петия километър нашите бяха спрени от патрулна кола.
— Златна кокошчица, ама чужда — въздъхна Антон.
Монголеца изразително го погледна, но нямаше какво да възрази.
— Ха стига ги държахте! — усмихна се той и кимна към кръстовете. — Ето, всичко изчезна! Като се понапудрите, може и на прием при президента да идете! — И в следващата секунда прогони усмивката от лицето си. — Напомням. За тебе, Миша, е Златаря, срокът — една седмица. Ти, Антон, се заемаш с банковите поръчки. Всичко друго остава за мене.